За успешното лечение на болката при рак е особено важно да се установи причината за възникването й. Раковата болка може да се дължи на притискането на съседни нерви, вътрешни органи, на разпространението на туморния процес в други органи, например костни метастази. Други причини са свързани с оперативното лечение, химиотерапията, лъчелечението.

Лечението на самото раково заболяване води до облекчаване на болката. Например, когато туморът се отстрани чрез операция или намали размерите си в резултат от провежданата химиотерапия или лъчетерапия, болката може да намалее.

За лечение на раковата болка се налага редовен прием на болкоуспокояващи средства. Прилагат се ненаркотични и наркотични аналгетици (опиоиди), психотропни средства, кортикостероиди и други лекарствени средства. Използват се също много хирургични, неврохирургични, лъчеви, електрофизиологични, психотерапевтични и други методи.

При слаба до умерена ракова болка се прилагат нестероидни противовъзпалителни средства и комбинации от тях, например: парацетамол, аспирин. Може да се включат допълнително адюванти за усилване на техния ефект, например антидепресанти, невролептици, анксиолитици, антиконвулсанти.

При изчерпване на възможностите за повлияване на болката с тези средства, се преминава към следващият етап от лечение на раковата болка – прилагат се слаби наркотични аналгетици – кодеин, трамадол, декстропропоксифен. При необходимост те се комбинират с медикаментите от първия етап.

При изчерпване на възможностите на слабите наркотични аналгетици се започва лечение със силни опиоиди. Основният препарат, който се използва е морфин – бързодействащ или с контролирано освобождаване, който осигурява нощен сън на болния. Прилагат се още фентанил, петидин, метадон и др., с или без ненаркотични аналгетици и адюванти.

С течение на времето някои хора се нуждаят от по-големи дози опиоиди, за да контролират болката, защото тя се е влошила или са развили толерантност към лекарствата. Опиоидите не са токсични за организма дори и във високи дози, поради което дозата им може да се повиши.

По време на лечението с опиоидни аналгетици могат да се появят някои странични ефекти като гадене, сърбеж, сънливост, запек. Ако са силно изразени може да се наложи медикаментозното им лечение.

При силна болка, свързана с костни метастази се прилагат лекарства от групата на бисфосфонатите – памидронат, клодронат, етидронат и др. Необхадимо е продължително интравенозно или перорално лечение.

Немедикаментозното лечение на раковата болка, включва например: физикална терапия, мануална терапия, термотерапия, електротерапия, психотерапия, акупунктура. Прилагат се и инвазивни методи за контрол на болката, например нервни блокове.

Прочетете за:
Болка при рак

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com