Медикаментозна алергия представлява нежелана реакция към лекарства, упойки и средства за диагностика.
Твърде много лекарства могат да предизвикат медикаментозна алергия. По-важни причинители са: бета-лактамните антибиотици (пеницилини и цефалоспорини), мускулни релаксанти, използвани при обща анестезия, съдържащите йод рентгеноконтрастни вещества. Други чести причинители са: нестероидните противовъзпалителни средства, диуретици, антиконвулсанти, антикоагуланти и др.
Лекарствена алергия може да се осъществи както по антитялозависим механизъм (I, II и III тип), така и по клетъчномедииран или забавен тип (IV тип).
При медикаментозна алергия най-често се наблюдават прояви от страна на следните органи:
Кожа
Най-често се наблюдава сърбеж по кожата. Появява се обрив (лекарствен екзантем) – зачервяване (еритем), макуло-папулозен обрив (петна, преминаващи в надигнати лезии), пурпура (петнист обрив, дължащ се на кръвоизлив по кожата). Често се срещат ангиоедем и уртикария.
При прием на амидофен, фенилбутазон, барбитурати може да възникне мултиформен ексудативен еритем (erythema exsudativum multiforme). Появява се обрив най-често по предмишниците, китките, но може да засегне и лицето, шията, коленете. Обривът представлява кръгли, рязко очертани, червени петна или папули.
По-тежка форма на мултиформения ексудативен еритем е синдромът на Стивънс-Джонсън. Най-често се предизвиква от сулфонамиди с депо действие, бисептол и антиепилептичния медикамент карбамазепин. Други чести причинители са: аминопеницилини, алопуринол, хлорамфеникол и др. Започва остро с висока температура, болезнени язви по лигавиците – уста, гълтача, гениталии, анус. Освен типичният макулопапулозен обрив се появяват и малки мехури по лигавицата на устата, гениталиите, ануса. Може да настъпи вторична бактериална инфекция, сепсис и летален изход.
Синдромът на Lyell (токсична булозна епидермолиза) е подобен на синдрома на Стивънс-Джонсън, но протича по-тежко. Предизвиква се от почти същите медикаменти. Обривът е като при синдрома на Стивънс-Джонсън, но мехурите са по-големи и има свличане на големи участъци епидермис, който се разслоява от дермата. Налице е висока температура, ерозии по лигавиците. Състоянето е тежко, смъртността достига 30 %.
Някои медикаменти с локално приложение, например риванол, анестезин, неомицин, сулфонамиди могат да предизвикат контактен дерматит. Появява се еритемо-везикулозен обрив.
Дихателна система
Възможни прояви от страна на дихателната система са:
- оток на ларинкса – дишането е затруднено, има риск от спиране на дишането
- астматичен пристъп – причинява се от пеницилин, аспирин
- хиперсензитивен пневмонит
- белодробен еозинофилен инфилтрат (синдром на Льофлер) – причинява се от пеницилин, ацетизал, сулфонамиди, метотрексат, златни соли, нитрофурантоин.
Бъбреци
Остър интерстициален нефрит може да възникне след употреба на редица медикаменти. Такива са например: метицилин, ампицилин, гентамицин, аналгин, амидофен, индометацин, фенобарбитал и др. Настъпва преходно нарушение на бъбречната функция. Проявява се с болка в кръста, гадене, фебрилитет, уртикариален обрев, усилена диуреза. Установява се еозинофилия, повишени урея и креатинин в серума.
Черен дроб
Медикаментозен хепатит може да възникне при прием на множество медикаменти – антибиотици, цитостатици, антиепилептични средства и др. Появяват се жълтеница, повръщане, тъмна урина, светли изпражнения.
При прием на някои медикаменти, например хлорпромазин може да настъпи интрахепатална холестаза – застой на жлъчка в черния дроб. Проявява се с поява на жълтеница, потъмняване на урината, сърбеж по кожата, болка в дясното подребрие и др.
Хемопатии
Приемът на множество медикаменти води до увреждане на кръвните клетки. Може да се наблюдават:
- хемолитична анемия – индуцирана от лекарства като пеницилин, алфа-метилдопа, стрептомицин, хлорамфеникол.
- агранулоцитоза (липса на гранулоцити) – предизвиква се от амидофен, фенилбутазон, златни соли, тиреостатици
- тромбоцитопения (понижен брой на тромбоцитите) – причинена от хинин, хинидин, дигоксин, хепарин, интерферон.
