Начало / Актуални теми / Меланом на увеята (хориоидеята, ириса, цилиарното тяло)

Меланом на увеята (хориоидеята, ириса, цилиарното тяло)

дек. 4, 2020

меланом на увеята

Меланомът на увеята е злокачествен тумор на окото. Произхожда от пигментните клетки на увеята. Появява се в зряла възраст, като засяга малко по-често мъжете. Обикновено се развива в едното око, като може да доведе до загуба на зрението и на окото.

Увеята е средната съдова обвивка на очната ябълка. Разполага се от вътрешната страна на склерата и се състои от пигментни клетки, съединителнотъканни и съдови компоненти. Различават се три части – ирис отпред, хориоидея отзад и цилиарно тяло в средата.

Меланомът на увеята бива: меланом на хориоидеята, който е най-чест, меланом на цилиарното тяло и меланом на ириса (среща се най-рядко).

Описват се три хистологични варианта на малигнения меланом – вретеновиден, епителоиден и смесен.

Причината за развитието на очен меланом е неизвестна. Фактори, които повишават риска от поява на злокачествения тумор са: светла кожа, син ирис, UV лъчи, вируси, генетични фактори и др.

Какви са симптомите при меланом на увеята?

Меланомът на ириса се вижда като сиво-кафяво петънце, разположено по-често по долната половина на ириса. Открива се в по-млада възраст, тъй като е достъпен за директно наблюдение. Туморът инфилтрира ириса в цялата му дебелина и поради това зеницата е леко разкръглена. При прилагане на медикаменти за разширяване на зеницата, ирисът остава ригиден и зеницата в този участък не се разширява, а се деформира. По това меланомът на ириса се разграничава от често срещаните невуси на ириса.

Меланомът на цилиарното тяло дълго време протича безсимптомно и се открива случайно при очен преглед. Установява се притискане на лещата, разширени еписклерални съдове.

При меланом на хориоидеята може да се наблюдават следните симптоми:

  • понижена зрителна острота
  • възприемане на плуващи мътнини
  • светкавици
  • отпадане на сектори от зрителното поле.

Сериозни усложнения при хориоиден меланом са отлепването на ретината, развитието на вторична глаукома. Възможно е появата на кръвоизливи или попадане на пигментни клетки в стъкловидното тяло.

При нарастване на тумора, той може да инвазира склерата и орбитата. Получават се метастази по кръвен път главно в черния дроб, но може и в белите дробове, костите, кожата, лимфните възли, мозъка. Метастазите при меланом на увеята обикновено са резистентни на лечение и бързо водят до летален изход.

Как се диагностицира меланом на увеята?

Диагнозата на очния меланом се базира на клиничния преглед и допълнителните изследвания. Извършва се:

  • Офталмоскопия – вижда се окръглено, плоско или надигнато образувание с кремав или тъмнокафяв цвят и новообразувани съдове по него.
  • Диафаноскопия – при диафаноскопия през склерата, прилежаща над тумора, не се получава светене на зеницата
  • Флуоресцеинова ангиография – търсят се признаци на злокачественост
  • Очна ехография – дава възможност да се измери тумора, да се установи евентуално разпространение извън склерата, да се търси хориоидна екскавация
  • Скенер, ЯМР – уточнява се обема на тумора, търсят се далечни метастази.

Какво е лечението при меланом на увеята?

При меланом на увеята се прилагат следните терапевтични методи:

  • Деструкция чрез фотокоагулация на малките меланоми – с размер под 3 мм дебелина, разположени на повече от 3 мм от фовеолата. Прилага се рядко поради честите рецидиви.
  • Радиотерапия, брахитерапия – прилага се най-често. Облъчването на тумора цели неговото разрушаване, като се запазят здрави (доколкото е възможно) очните тъкани. Възможно е обаче да се развие радиационна ретинопатия или да настъпи рецидив на тумора.
  • Ириддектомия – при малък меланом на ириса
  • Иридоциклектомия – при малък тумор на цилиарното тяло
  • Енуклеация – отстраняване на очната ябълка е показана при напреднали тумори с дебелина над 10 мм и разпространение извън орбитата.
  • Палиативна химиотерапия и имунотерапия се прилагат при наличие на метастази.

След лечение на увеален меланом е необходимо наблюдение на пациента на всеки 6 месеца през първите пет години, а след това веднъж годишно. Провеждат се: пълен офталмологичен преглед, очна ехография, лабораторни изследвания (ПКК, чернодробни ензими), рентгенография на белия дроб, чернодробна ехография, скенер на главата.

Прогнозата зависи от възрастта на пациента, хистологичния тип на тумора, размера на тумора, обхващането на склерата и орбитата, наличието на хематогенни метастази.

Прочетете за:
Анатомия на увеята – ирис, ресничесто тяло, хориоидея

Последни публикации