Мозъчна смърт настъпва, когато отпаднат всички функции на централната нервна система поради необратимо увреждане на главния мозък, включително на малкия мозък и мозъчния ствол.
Мозъчният ствол е отговорен за регулацията на жизненоважните функции, като дишане, сърдечна дейност, кръвно налягане, хранене и др.
Трите основни находки при мозъчна смърт са кома, липса на мозъчни рефлекси и апнея (липса на дишане).
Какви са причините за мозъчна смърт?
Най-честите причини са:
- тежка травма на мозъка
- хеморагичен или исхемичен инсулт
- мозъчен тумор
- енцефалит
- спиране на сърдечната дейност и кръвоснабдяването на мозъка
- остра интоксикация
- тежък шок.
Как се установява мозъчна смърт?
Установяването на мозъчна смърт преминава през няколко етапа:
Установяване на причината за мозъчната увреда
Основно изискване е болният да бъде в апнеична кома, възникваща поради необратимо увреждане на мозъка. Изключително важно е да се постави сигурна диагноза на основното заболяване, довело до мозъчно-стволова арефлексия.
Изключване на обратими причини за апнеична кома
Редица метаболитни и ендокринни нарушения, лекарствени интоксикации, остро отравяне с алкохол могат да предизвикат дълбоки, но все още обратими увреди на мозъчно-стволовата функция. Заболявания като чернодробна енцефалопатия, хиперосмоларен синдром, претерминална уремия и други, също могат да доведат до дълбока кома.
Други заболявания, които могат да объркат клиничната диагноза на мозъчна смърт са например: миастения гравис, хипотермия, синдром на Гилен-Баре, locked-in синдром.
Установяване на мозъчно-стволова арефлексия и персистираща апнея, чрез клинични неврологични изследвания
За установяването на мозъчно-стволова арефлексия е необходимо да се изследват пет мозъчно-стволови рефлекса и да се установи:
- липса на зенична реакция на светлина
- липса на окуло-вестибуларен и на корнеален рефлекс
- липса на двигателен отговор при адекватно болково дразнене в областите, инервирани от черепномозъчните нерви
- липса на кашличен рефлекс при дразнене на трахеята с катетър или чрез движение на интубационната тръба.
Към тестове за мозъчна смърт обаче трябва де се премине едва след като се установи липсата на окулоцефален рефлекс (феномен „очи на кукла“). Той представлява спрегнато отклоняване на очите в противоположната посока на рязкото движение на главата.
Клиничните тестове трябва да се извършат два пъти през интервал средно около 6 часа. Ако липсват сигурни доказателства за необратима мозъчна увреда вторите тестове може да се извършат до 72 часа.
Понижаването на телесната температура е важен признак за мозъчна смърт, поради което е необходимо да се следи ректалната температура.
Провежда се и апнеичен оксигенационен тест. При мозъчна смърт липсват дихателни движения.
Извършване на потвърдителни изследвания
Мозъчната смърт може да се определи само чрез клинични критерии, но за потвърждаване на диагнозата се извършват следните изследвания:
- ЕЕГ – липсата на мозъчна електрическа активност е потвърдителен критерий, когато мозъчната смърт е резултат на доказана необратима увреда на мозъка. При интоксикация или хипотермия може да лепсва мозъчна електрическа активност, без да е налице мозъчна смърт.
- евокирани потенциали
- мозъчна панангиография – липсата на мозъчна циркулация е сигурно доказателство за мозъчна смърт
- изотопна ангиография
- SPECT
- мозъчна компютърна томография.
След мозъчна смърт е възможно органите на човека да бъдат използвани за трансплантация и по този начин да се спаси живота на други хора.
