Остър аортен синдром (AAS) е термин, с който се описват група от животозастрашаващи заболявания на аортата, протичащи със сходна клинична картина. Това са остра аортна дисекация, интрамурален хематом и пенетрираща атеросклеротична язва на аортата.
Тези заболявания могат да преминават едно в друго или да съществуват едновременно. Често тяхното разграничаване е трудно. Те имат сходни клинични прояви – внезапна, силна болка в гърдите, която може да се разпространява към гърба и подобни рентгенови характеристики. При всички заболявания е налице увреждане на средния, мускулен слой на аортата.
Рискови фактори за развитието на остър аортен синдром са: напреднала възраст, високо кръвно налягане, дислипидемия, синдром на Марфан, синдром на Елерс-Данлос, бикуспидна аортна клапа, дилатация на възходящата аорта, възпаление на аортата (аортит), употреба на кокаин, травми, хирургични интервенции и др.
Остър аортен синдром включва:
Аортна дисекация
Аортната дисекация се дефинира като разслояване на вътрешния (интимата) от средния (медията) слой на аортната стена, причинено от разкъсване на интимата и навлизане на кръв в аортната стена. Разслояването може да прогресира и в двете посоки – антеградно и ретроградно. Формира се фалшив лумен, в който средното налягане е по-високо и може да причини притискане и запушване на истинския лумен. В резултат намалява кръвотока в клоновете на аортата и настъпва исхемия на органите.
Аортната дисекация бива проксимална (тип А) – обхваща възходящата аорта и дистална (тип В) – обхваща низходящата аорта.
Аортната дисекация се среща по-често при мъже на средна възраст 63 години. Основен симптом е острата, силна, разкъсваща болка в гърдите или гърба. Други симптоми са: синкоп, неврологичен дефицит, включително инсулт и параплегия, остра застойна сърдечна недостатъчност, миокардна исхемия, исхемия на долните крайници, коремна болка и шок. Може да изчезне артериалния пулс на едната ръка, артериалното налягане на двете ръце може да е различно.
При остра аортна дисекация могат да възникнат редица усложнения, например намалено кръвоснабдяване на органите, аортна инсуфициенция, сърдечна недостатъчност, руптура на аортата.
За диагностицирането на аортната дисекация най-голямо значение има аортографията. Лечението бива оперативно и медикаментозно, като зависи от типа на аортната дисекация и от наличието на усложнения.
Интрамурален хематом
Интрамуралният хематом представлява хематом в средния слой на аортната стена без наличие на увреждане на интимата. По-често се локализира в низходящата аорта. Засяга по-често жени.
Точният механизъм, по който възниква интрамуралният хематом все още не е изяснен. Разграничаването между интрамурален хематом и аортна дисекация е спорно. Според някои учени винаги е налице разкъсване на интимата, но не винаги се идентифицира.
Клиничното протичане при интрамурален хематом е подобно на това при аорнтна дисекация. По-рядко се наблюдават като усложнения намалено кръвоснабдяване на органите и аортна инсуфициенция. При интрамурален хематом обаче има по-голям риск от руптура на аортата, тъй като външният слой на аортната стена е по-тънък.
Лечението на интрамурален хематом може да бъде оперативно или медикаментозно.
Пенетрираща атеросклеротична язва на аортата
Пенетриращата атеросклеротична язва на аортата представлява лезия, подобна на язва която преминава през вътрешната еластична мембрана на интимата и може да доведе до образуване на хематом в медията, както и до руптура.
Най-често се локализира в низходящата аорта. Среща се предимно при хора над 70 години, при които са налице рискови фактори за атеросклероза – високо кръвно налягане, повишен холестерол, тютюнопушене и др.
Клинично пенетриращата атеросклеротична язва на аортата се проявява с болка в гърдите. Лечението е оперативно.
Острият аортен синдром е лечимо състояние, но само бързата диагноза и адекватното медикаментозно и хирургично лечение ще доведе до благоприятен изход за повечето пациенти.
Прочетете за:
Аортна дисекация – разслояване на аортата
