Хипертиреоидизмът е състояние, при което функцията на щитовидната жлеза е повишена. В резултат се увеличават нивата на тиреоидните хормони (Т3 и Т4) в кръвта.
Различават се автоимунен хипертиреоидизъм (напр. при Базедова болест) и автономен хипертиреоидизъм (напр. при токсичен аденом на щитовидната жлеза). По рядко хипертиреоидизъм настъпва при рак на щитовидната жлеза, при подостър тиреоидит, при аденом на хипофизата, повишен прием на йод и др.
Голямото количество активни щитовидни хормони повишава скоростта на метаболитните процеси – настъпва хиперметаболизъм. Тиреоидните хормони оказват ефект върху множество процеси и системи в организма. Те увеличават гликолизата, повишават тонуса на симпатикусовата нервна система, действат върху мускулите, сърцето, храносмилателния тракт и др.
Характерни симптоми на хипертиреоидизъм са: нервност, повишена активност, повишено изпотяване, учестена сърдечна дейност, екстрасистоли, загуба на тегло, мускулна слабост, ситен тремор на ръцете, чести дефекации, менструални нарушения при жените и др.
При над 75 % от болните от хипертиреоидизъм се наблюдават очни симптоми.
Ето някои от тях:
- екзофталм – леко изпъкване на очните ябълки (в границите на 1-2 mm). Екзофталмът е основен симптом при автоимунен хипертиреоидизъм. Обикновено е двустранен, рядко едностранен
- лагофталм – широко отворени клепачи
- втренчен поглед
- ретракция на горния клепач – симптом на Далримпел (Dalrymple)
- рядко мигане – симптом на Щелваг (Stellwag)
- изоставане на горния клепач спрямо очната ябълка при поглед надолу – симптом на Грефе (Graefe)
- оток на ръба на горния клепач – симптом на Енрот (Enroth)
- по-силно изразена пигментация на ръба на горния клепач – симптом на Йелинек (Jellinek)
- недостатъчност на конвергенцията – симптом на Мьобиус (Mӧbius)
- пареза на очнодвигателните мускули
- ексцесивна лакримация – симптом на Вилбранд.
Всички тези симптоми след овладяване на хипертиреоидната симптоматика и навлизане в еутиреоидно състояние спонтанно изчезват.
При около 40 % от пациентите с Базедова болест се открива инфилтративна ендокринна офталмопатия. Тя се дължи на имунни процеси – образуване на антитела към различни антигени на орбитната тъкан (съединителна, мастна, очедвигателни мускули).
Ендокринната инфилтративна офталмопатия се отличава с прогресиращ екзофталм (от 10 – 15 до над 25 mm). Клепачите не могат да покрият очната ябълка, при което роговицата изсъхва и може да се възпали (развива се кератит). Болните се оплакват от парене, дразнене, сълзене, чувствителност към светлина. Открива се оток на клепачите, зачервяване на конюнктивата. Поради засягане на очедвигателните мускули очната ябълка е трудно подвижна. Може да настъпи повишаване на вътреочното налягане, увреждане на зрителния нерв и понижаване на зрителната острота.
При инфилтративната ендокринна офталмопатия се провежда лечение с тиреостатици, кортикостероиди, лъчетерапия, хирургично лечение.
Прочетете за:
Хипертиреоидизъм – Базедова болест
Щитовидни хормони
Екзофталм
