Начало Актуални теми Патологични реакции на зеницата – 2-ра част

Патологични реакции на зеницата – 2-ра част

патологични реакции на зеницата
патологични реакции на зеницата

Основните характеристики на зеницата (форма, големина, цвят) и нормалните зенични реакции разгледахме в първата част на статията.

Множество болестни процеси могат да нарушат инервацията на зеницата и да предизвикат патологични зенични реакции.

Ето някои патологични реакции на зеницата:

Амавротична зенична реакция

Амавротичната зенична реакция се състои в това, че при осветяване на ослепялото око нито неговата зеница, нито зеницата на зрящото око се свиват, т.е. липсва както директна зенична реакция на светлина, така и консенсуална зенична реакция на светлина. Ако зрящото око се освети, и двете зеници се свиват.

Амавротична зенична реакция възниква при прекъсване на зрителния нерв или запушване на централната ретинна артерия.

Абсолютна зенична неподвижност

Абсолютната зенична неподвижност представлява постоянно разширена зеница, която не реагира при осветяване на очите или при поглед наблизо. Възниква при увреждане на еферентната част на зеничната рефлексна дъга от ядрото на очедвигателния нерв до ириса.

Рефлексна зенична неподвижност – синдром на Argyll-Robertson

Синдромът на Argyll-Robertson се характеризира с липса на зенична реакция на светлина (директна и консенсуална), при запазена зенична реакция на акомодация и конвергенция. Наблюдава се при късен сифилис на нервната система (прогресивна парализа), мозъчни травми и тумори, диабетна невропатия, невроборелиоза.

Обратен синдром на Argyll-Robertson

Обратният синдром на Argyll-Robertson се характеризира със запазена зенична реакция на светлина и загубена за акомодация и конвергенция. Среща се при някои енцефалити.

Синдром на Holmes-Adie – пупилотония – тонична зеница

Синдромът на Холмс-Ади представлява съчетание на пупилотония (тонична зениза) с липса на пателарен и Ахилесов рефлекс.

Тоничната зеница има следните характеристики:

  • едностранна мидриаза (разширена зеница)
  • слаба до липсваща директна зенична реакция на светлина
  • съхранена, но бавна зенична реакция при поглед наблизо
  • забавено обратно разширяване на зеницата при смяна на погледа отблизо на по-далечно разстояние.

Синдромът на Холмс-Ади се среща по-често при млади жени, като причината за възникването му в повечето случаи е неизвестна. Допуска се ролята на невротропен вирус. Заболяването има доброкачествено протичане и обикновено не се налага лечение.

Тонична зеница може да се наблюдава и в съчетание с невропатия, например диабетна, алкохолна полиневропатия, при синдром на Гилен-Баре и др. В тези случаи тоничната зеница е билатерална, а клиничната картина се владее от основното заболяване.

Синдром на Клод Бернар-Хорнер

Синдромът на Клод Бернар-Хорнер се характеризира с триадата: птоза (спадане на горния клепач), миоза (тясна зеница) и псевдоенофталм (субективно хлътване на очната ябълка). Възниква при увреждане на симпатиковата инервация на окото.

Синдром на Pourfour du Petit

Това е рядко срещан синдром, който се характеризира с мидриаза, лагофталм (клепачната цепка не се затваря напълно) и лек екзофталм (изпъкване на очната ябълка). Резултат е от възбуда на очния симпатикус.

Прочетете за:
Зеница – методи за изследване на зениците
Синдром на Холмс-Ади