Перикардният излив представлява наличие на абнормно количество (над 60 мл) течност в перикардната торбичка. Дължи се на увреждане на париеталния перикард и е последица на остър, подостър или хроничен перикардит.
Перикардът представлява затворена торбичка, в която се намира сърцето. Състои се от два листа: вътрешен (висцерален), който покрива сърцето и външен (париетален) лист, който е подсилен от фиброзен слой и влиза в контакт със съседни органи. Между двата листа на перикарда се формира кухина, изпълнена със серозна течност (15 до 50 мл физиологичен трансудат).
Какви са причините за перикарден излив?
В повечето случаи възпалението на перикарда води до излив на течност в перикардното пространство. Най-често перикарден излив се наблюдава при туберкулозен перикардит, уремичен перикардит, вирусен перикардит. Ексудативен перикардит се наблюдава още при: лупус еритематодес, хипотиреоидизъм, рак на белия дроб, увреждане на перикарда при медицински процедури и др. Много често обаче причината за перикардния излив остава неясна.
Ако събирането на течност в перикардното пространство става бавно, перикардът се разтяга и перикардната торбичка може да побере до 2 литра течност, без да се повиши интраперикардното налягане. Ако обаче течността се натрупва бързо и надвиши 150 – 200 мл, тогава интраперикардното налягане се повишава бързо. Бързо повишаване на интраперикардното налягане може да настъпи и при събиране на по-малко количество течност, ако перикардът е неразтеглив и задебелен от фиброза, възпаление, инфилтрация от тумор.
Какви са симптомите при перикарден излив?
При малък перикарден излив може да липсват симптоми. При нарастване на излива се появяват оплаквания от тежест или тъпа болка в гърдите, задух, може да има повишена температура, отпадналост.
При голям перикарден излив се наблюдават симптоми от притискане на околните структури:
- затруднено преглъщане (дисфагия) поради компресия на хранопровода
- кашлица поради притискане на бронхите и трахеята
- задух поради притискане на белия дроб
- хълцане поради компресия на phrenicus
- дрезгав глас поради притискане на възвратния ларингеален нерв (n. laryngeus recurrens)
- гадене, тежест в корема поради натиск върху диафрагмата и коремните органи.
Сериозно усложнение при голям перикарден излив е появата на сърдечна тампонада. Тя възниква при събиране на значително количество течност в перикардния сак, при което настъпва компресия на сърцето. Може да се развие остро или да бъде хронична. Характерни оплаквания са: болка в гърдите, задух, учестена сърдечна дейност, учестено дишане, подути шийни вени.
Когато перикардният излив персистира повече от 6 месеца се говори за хроничен перикарден излив. Често той протича без симптоми и се откриват случайно. Среща се по-често при пациенти, които са прекарали вирусен перикардит, уремичен перикардит, перикардит при микседем, тумори.
Как се диагностицира перикарден излив?
За диагностицирането на перикарден излив допринасят:
- данни от анамнезата – пациентът може да съобщи за прекаран вирусен перикардит в миналото, за наличие на други заболявания, като хипотиреоидизъм, лупус
- физикално изследване – при голям перикарден излив може да се установи:
– глухи сърдечни тонове поради наличие на перикардна течност между гръдната стена и сърдечните кухини
– отслабено дишане под ъгъла на лявата лопатка (белег на Ewart) – дължи се на притискане на основата на левия бял дроб от перикардния излив
– влажни хрипове поради притискане на белия дроб. - ЕКГ (електрокардиограма) – при събиране на по-голямо количество течност в перикардната торбичка може да се наблюдават неспецифични промени на ЕКГ, като например нисък волтаж, плоска или негативна Т-вълна.
- рентгеново изследване на гръдния кош – промени се установяват при събиране най-малко на 250 мл течност в перикардния сак. Сърдечната сянка се разширява, като може да има различна форма, например овална, триъгълна форма с вид на „тумбесто шише“. Липсват белези на белодробен застой.
- Ехокардиография – бърз и точен метод за доказване на перикардни изливи над 50 мл. Установява се наличието и се измерва количеството на перикардната течност. Перикардният излив е малък при под 100 мл течност, среден от 100 до 500 мл и голям при над 500 мл.
- Чрез 2Р-ЕхоКГ много точно се определя локализацията на излива.
Какво е лечението?
Лечението на перикардния излив зависи от причината, довела до него и от това дали има компресия на сърцето с хемодинамични нарушения.
Провежда се етиологично лечение, например при бактериален перикардит с антибиотици, при уремичен перикардит – диализа. Прилага се и симптоматично лечение с аналгетици, нестероидни противовъзпалителни средства, диуретици.
Перикардиоцентеза (перикардна пункция) се извършва при:
- при компресия на сърцето в резултат на перикардна тампонада
- при бактериален перикардит или при малигнена етиология
- при голям перикарден излив, който персистира.
Прочетете за:
Остър перикардит
Сърдечна тампонада
