Начало Актуални теми Перикардна тампонада (сърдечна тампонада)

Перикардна тампонада (сърдечна тампонада)

перикардна тампонада (сърдечна тампонада)
перикардна тампонада (сърдечна тампонада)

Перикардна тампонада (сърдечна тампонада) представлява събиране на голямо количество течност или кръв в перикардния сак, което води до компресия на сърцето.

Перикардът се състои от два листа: вътрешен, който приляга към сърцето и външен, който отделя сърцето от съседните органи. Между двата листа на перикарда се формира кухина, в която нормално има около 50 мл течност.

При бързо събиране на голямо количество течност (над 150 мл) в перикардния сак се повишава интраперикардното налягане. Настъпва притискане на сърцето, намалява камерното диастолно пълнене и се редуцира сърдечния минутен обем.

Какви са причините за сърдечна тампонада?

Сърдечната тампонада може да настъпи остро, подостро и хронично.

Най-честите причини за перикардна тампонада са:

  • тумори – на белия дроб, на гърдата, лимфоми
  • перикардит – идиопатичен или вирусен перикардит
  • уремия
  • остър миокарден инфаркт
  • нараняване на сърцето при травма
  • инвазивни диагностични процедури на сърцето
  • дисекираща аневризма на аортата
  • бактериални инфекции на перикарда
  • туберкулозен перикардит
  • радиация
  • хипотиреоидизъм
  • лупус еритематодес.

Какви са симптомите при перикардна тампонада?

Остро настъпилата тежка сърдечна тампонада се характеризира със следната класическа триада:

  • артериална хипотония – рязко понижаване на артериалното кръвно налягане до шок със студени, влажни крайници, намалено количество на отделяната урина до анурия
  • повишено системно венозно налягане – изявява се с подути шийни вени, увеличен черен дроб, отоци, асцит
  • глухи сърдечни тонове, прекордиални сърдечни пулсации не се палпират.

Пациентите със сърдечна тампонада са неспокойни, възбудени и уплашени, имат учестена сърдечна дейност, болка в гърдите.

Когато сърдечната тампонада се развива по-бавно (подостро или хронично) симптомите не са така екстремно тежки, както при остра тампонада.

Характерни оплаквания при подостра и хронична перикардна тампонада са:

Как се диагностицира перикардната тампонада?

За поставянето на диагнозата допринасят данните от анамнезата на пациента, характерните клинични симптоми и следните изследвания:

  • ЕКГ – синусова тахикардия, нисък волтаж на QRS комплекса, QRS алтернанс
  • Рентгенография на гръдния кош – при голям перикарден излив сърдечната сянка е двустранно разширена с камбановидна или триъгълна форма.
  • Ехокардиография – дава точна информация за наличието на перикардна течност, нейната големина и локализация. Установява се колапс (притискане) на дясното предсърдие и на дясната камера по време на диастола.
  • Компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс – определя се големината на перикардния излив
  • Сърдечна катетеризация – дава категорично потвърждение на диагнозата сърдечна тампонада. Може да се извърши когато неинвазивните методи са неубедителни.

Какво е лечението при перикардна тампонада?

Острата сърдечна тампонада е спешно състояние и изисква незабавно лечение – евакуиране на перикардната течност. Това може да стане чрез:

  • Перкутанна перикардиоцентеза

През кожата чрез специална игла дълга 20 cm се прониква в перикардния сак и се аспирира течността. След перикардиоцентеза пациентите трябва да се наблюдават за около 24 часа в интензивно отделение, тъй като често настъпват рецидиви на сърдечната тампонада.

  • Перикардиотомия чрез субксифоидна инцизия – прави се разрез под процесус ксифоидеус на гръдната кост.
  • Частична или пълна перикардектомия – отстраняване на част или на целия перикард.