Перикардна тампонада (сърдечна тампонада) представлява събиране на голямо количество течност или кръв в перикардния сак, което води до компресия на сърцето.
Перикардът се състои от два листа: вътрешен, който приляга към сърцето и външен, който отделя сърцето от съседните органи. Между двата листа на перикарда се формира кухина, в която нормално има около 50 мл течност.
При бързо събиране на голямо количество течност (над 150 мл) в перикардния сак се повишава интраперикардното налягане. Настъпва притискане на сърцето, намалява камерното диастолно пълнене и се редуцира сърдечния минутен обем.
Какви са причините за сърдечна тампонада?
Сърдечната тампонада може да настъпи остро, подостро и хронично.
Най-честите причини за перикардна тампонада са:
- тумори – на белия дроб, на гърдата, лимфоми
- перикардит – идиопатичен или вирусен перикардит
- уремия
- остър миокарден инфаркт
- нараняване на сърцето при травма
- инвазивни диагностични процедури на сърцето
- дисекираща аневризма на аортата
- бактериални инфекции на перикарда
- туберкулозен перикардит
- радиация
- хипотиреоидизъм
- лупус еритематодес.
Какви са симптомите при перикардна тампонада?
Остро настъпилата тежка сърдечна тампонада се характеризира със следната класическа триада:
- артериална хипотония – рязко понижаване на артериалното кръвно налягане до шок със студени, влажни крайници, намалено количество на отделяната урина до анурия
- повишено системно венозно налягане – изявява се с подути шийни вени, увеличен черен дроб, отоци, асцит
- глухи сърдечни тонове, прекордиални сърдечни пулсации не се палпират.
Пациентите със сърдечна тампонада са неспокойни, възбудени и уплашени, имат учестена сърдечна дейност, болка в гърдите.
Когато сърдечната тампонада се развива по-бавно (подостро или хронично) симптомите не са така екстремно тежки, както при остра тампонада.
Характерни оплаквания при подостра и хронична перикардна тампонада са:
- задух
- гръдна (перикардна) болка
- загуба на тегло до анорексия
- отпадналост, лесна умора
- разширени шийни вени
- учестено дишане и учестена сърдечна дейност
- парадоксален пулс (намалява по време на вдишване)
- перикардно триене
- увеличен черен дроб, отоци, асцит
- глухи сърдечни тонове
Как се диагностицира перикардната тампонада?
За поставянето на диагнозата допринасят данните от анамнезата на пациента, характерните клинични симптоми и следните изследвания:
- ЕКГ – синусова тахикардия, нисък волтаж на QRS комплекса, QRS алтернанс
- Рентгенография на гръдния кош – при голям перикарден излив сърдечната сянка е двустранно разширена с камбановидна или триъгълна форма.
- Ехокардиография – дава точна информация за наличието на перикардна течност, нейната големина и локализация. Установява се колапс (притискане) на дясното предсърдие и на дясната камера по време на диастола.
- Компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс – определя се големината на перикардния излив
- Сърдечна катетеризация – дава категорично потвърждение на диагнозата сърдечна тампонада. Може да се извърши когато неинвазивните методи са неубедителни.
Какво е лечението при перикардна тампонада?
Острата сърдечна тампонада е спешно състояние и изисква незабавно лечение – евакуиране на перикардната течност. Това може да стане чрез:
- Перкутанна перикардиоцентеза
През кожата чрез специална игла дълга 20 cm се прониква в перикардния сак и се аспирира течността. След перикардиоцентеза пациентите трябва да се наблюдават за около 24 часа в интензивно отделение, тъй като често настъпват рецидиви на сърдечната тампонада.
- Перикардиотомия чрез субксифоидна инцизия – прави се разрез под процесус ксифоидеус на гръдната кост.
- Частична или пълна перикардектомия – отстраняване на част или на целия перикард.