Перикардна тампонада (сърдечна тампонада) представлява събиране на голямо количество течност или кръв в перикардния сак, което води до компресия на сърцето.

Перикардът се състои от два листа: вътрешен, който приляга към сърцето и външен, който отделя сърцето от съседните органи. Между двата листа на перикарда се формира кухина, в която нормално има около 50 мл течност.

При бързо събиране на голямо количество течност (над 150 мл) в перикардния сак се повишава интраперикардното налягане. Настъпва притискане на сърцето, намалява камерното диастолно пълнене и се редуцира сърдечния минутен обем.

Какви са причините за сърдечна тампонада?

Сърдечната тампонада може да настъпи остро, подостро и хронично.

Най-честите причини за перикардна тампонада са:

  • тумори – на белия дроб, на гърдата, лимфоми
  • перикардит – идиопатичен или вирусен перикардит
  • уремия
  • остър миокарден инфаркт
  • нараняване на сърцето при травма
  • инвазивни диагностични процедури на сърцето
  • дисекираща аневризма на аортата
  • бактериални инфекции на перикарда
  • туберкулозен перикардит
  • радиация
  • хипотиреоидизъм
  • лупус еритематодес.

Какви са симптомите при перикардна тампонада?

Остро настъпилата тежка сърдечна тампонада се характеризира със следната класическа триада:

  • артериална хипотония – рязко понижаване на артериалното кръвно налягане до шок със студени, влажни крайници, намалено количество на отделяната урина до анурия
  • повишено системно венозно налягане – изявява се с подути шийни вени, увеличен черен дроб, отоци, асцит
  • глухи сърдечни тонове, прекордиални сърдечни пулсации не се палпират.

Пациентите със сърдечна тампонада са неспокойни, възбудени и уплашени, имат учестена сърдечна дейност, болка в гърдите.

Когато сърдечната тампонада се развива по-бавно (подостро или хронично) симптомите не са така екстремно тежки, както при остра тампонада.

Характерни оплаквания при подостра и хронична перикардна тампонада са:

Как се диагностицира перикардната тампонада?

За поставянето на диагнозата допринасят данните от анамнезата на пациента, характерните клинични симптоми и следните изследвания:

  • ЕКГ – синусова тахикардия, нисък волтаж на QRS комплекса, QRS алтернанс
  • Рентгенография на гръдния кош – при голям перикарден излив сърдечната сянка е двустранно разширена с камбановидна или триъгълна форма.
  • Ехокардиография – дава точна информация за наличието на перикардна течност, нейната големина и локализация. Установява се колапс (притискане) на дясното предсърдие и на дясната камера по време на диастола.
  • Компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс – определя се големината на перикардния излив
  • Сърдечна катетеризация – дава категорично потвърждение на диагнозата сърдечна тампонада. Може да се извърши когато неинвазивните методи са неубедителни.

Какво е лечението при перикардна тампонада?

Острата сърдечна тампонада е спешно състояние и изисква незабавно лечение – евакуиране на перикардната течност. Това може да стане чрез:

  • Перкутанна перикардиоцентеза

През кожата чрез специална игла дълга 20 cm се прониква в перикардния сак и се аспирира течността. След перикардиоцентеза пациентите трябва да се наблюдават за около 24 часа в интензивно отделение, тъй като често настъпват рецидиви на сърдечната тампонада.

  • Перикардиотомия чрез субксифоидна инцизия – прави се разрез под процесус ксифоидеус на гръдната кост.
  • Частична или пълна перикардектомия – отстраняване на част или на целия перикард.
  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!