Пневмококите (Streptococcus pneumoniae) спадат към род Streptococcus. Те са Грам-положителни бактерии с размери 0,5-1,5 µm. Формата на отделната клетка наподобява пламък на свещ. Пневмококовите клетки се разполагат по двойки (диплококи) – доближени са със заоблените си краища и са обградени с обща капсула. В течни хранителни среди могат да се подредят в къси верижки.
Пневмококите не образуват спори и нямат ресни. В организма образуват полизахаридни капсули. В изкуствени хранителни среди не образуват капсули освен тип III, когато в средата е прибавена кръв или серум.
Културелни свойства на пневмококи (Streptococcus pneumoniae)
Пневмококите са факултативни анаероби. Развиват се при температура 35-37 ºС. Изискват леко алкално рН (7,2 – 7,6). Взискателни са към хранителните среди. Върху кръвен агар образуват малки, кръгли, прозрачни колонии, наподобяващи капки роса. С остаряване на културата бактериите автолизират, колонията се сплесква, в центъра хлътва, а в периферията остава надигната. Около колонията има алфа-хемолиза подобно на алфа-стрептококите. Пневмококите от трети тип върху кръвен агар образуват по-големи, слузести колонии, тъй като образуват капсула и in vitro.
В течни хранителни среди пневмококите предизвикват помътняване и образуване на утайка, която съдържа верижно наредени пневмококи.
Пневмококите разграждат редица захари (глюкоза, лактоза, малтоза) до киселини без газ. За разлика от алфа-хемолитичните стрептококи ферментират инулина, разтварят се от жлъчка, жлъчни соли и оптохин. Не притежават каталаза.
Антигенна структура
Пневмококите притежават капсулни антигени с полизахаридна структура. Въз основа на различията в капсулните антигени, чрез реакция аглутинация, те се подразделят на над 90 серотипа. Срещу капсулните антигени организма образува антитела, които го предпазват от инфекция.
Фактори на патогенност
Пневмококите притежават следните фактори на патогенност:
- адхезин – протеин, чрез който се свързват към епителните клетки на респираторния тракт. Секретират редица протеази – хиалуронидаза, неураминидаза, автолизин, холин-свързващи протеини, които имат роля на адхезини.
- пневмолизин – цитотоксин, сходен със стрептолизин О. Пневлолизинът образува пори в клетъчните мембрани и уврежда епитела на горните дихателни пътища.
- продуцират водороден пероксид, който разрушава тъканите.
Водещият фактор на вирулентността е полизахаридната капсула на пневмококите, която ги предпазва от фагоцитоза. Безкапсулните R-форми не са патогенни за хората и животните.
Резистентност на пневмококи (Streptococcus pneumoniae)
Пневмококите са слабо устойчиви. При стайна температура загиват лесно, а при 55-60 ºС за 10 минути. Дезинфекционните разтвори ги убиват за 1-2 минути.
Епидемиология
Пневмококите са нормални обитатели на назофаринкса и орофаринкса. Заразяването става по въздушно-капков път. Боледуват най-често деца и възрастни хора над 65 години.
Пневмококовите инфекции са най-чести през зимата и пролетта. Възникването им се благоприятства от простуда, вирусни респираторни инфекции.
Най-честите заболявания, които пневмококите причиняват у човека са: бронхит и пневмонии, но също отит, синуит, мастоидит, сепсис, менингит и др.
Имунитет
Преболедувалите от пневмококова инфекция придобиват краткотраен типовоспецифичен хуморален имунитет.
Микробиологична диагноза на пневмококи (Streptococcus pneumoniae)
За доказване на пневмококите се изследват: храчки, гърлен, носен, ушен секрет, ликвор, кръв. Извършва се:
- микроскопско изследване – от взетият материал за изследване се приготвят препарати, които се оцветяват по Грам.
- изолиране на чиста култура – прави се посявка върху кръвен агар. Получават се дребни колонии с алфа-хемолиза. При сепсис се прави хемокултура – взема се кръв и се поставя в хранителна среда още при леглото на болния.
Специфична профилактика
Прилага се поливалентна ваксина, съдържаща полизахаридните антигени на 23 серотипа пневмококи. Имунитетът, който се създава е дълготраен.
При децата се провежда имунизация срещу пневмококи с конюгирана ваксина. Първата доза се поставя на втория месец след раждането, а следващите две с интервал най-малко 1 месец. След 6 месеца се поставя последната доза. Създава се сравнително дълготраен имунитет.
Лечение
Най-често лечението на пневмококовите инфекции се провежда с пеницилини, макролиди, флуорохинолони. Поради нарастващата антибиотична резистентност е необходимо да се определи лекарствената чувствителност на изолираните превмококи.
Прочетете за:
Пневмококи – какви болести причиняват?
Пневмококови инфекции – 2-ра част
