Микоплазма пневмоние (Mycoplasma pneumoniae) причинява инфекции на горните дихателни пътища. Тя е един от най-честите причинители на атипична пневмония (има необичайна и бедна клинична симптоматика).
В 10 – 25 % от случаите респираторните инфекции, причинени от Микоплазма пневмоние протичат безсимптомно. В 80 % от случаите се развива фарингит, трахеобронхит или бронхит. Само в 5 -10 % от случаите се стига до развитието на интерстициална пневмония, която има атипична клинична картина.
Кой е причинителят на микоплазмена пневмония?
Микоплазмената пневмония се причинява от Микоплазма пневмоние (Mycoplasma pneumoniae). Това е най-малкият свободно делящ се микроорганизъм. Микоплазмите се отличават от останалите бактерии по липсата на ригидна клетъчна стена. Те са с много малки размери и са обвити само с цитоплазмена мембрана. Имат изразен полиморфизъм – наблюдават се кълбообразни, нишковидни, разклонени, удебелени и други форми.
M. pneumoniae е стриктен аероб, докато останалите микоплазми са факултативни анаероби. Развива се най-добре при 37 ºС, рН 7,6 – 8,0 и богато аериране. Култивира се върху твърди и течни хранителни среди.
Тъй като микоплазмите нямат клетъчна стена, главните им антигени са в цитоплазмената им мембрана. Те индуцират образуването на антитела.
Как става заразяването с Микоплазма пневмоние?
Микоплазмените инфекции се разпространяват по въздушно-капков път. Източник на инфекция е болният човек. M. pneumoniae се счита за чест причинител на пневмония, придобита в обществото.
Боледуват хора от всички възрастови групи, но най-често лица между 5 и 20 години. Децата до 5 годишна възраст обикновено прекарват инфекцията безсимптомно или с минимални симптоми.
Микоплазмените инфекции се срещат най-често сред ученици, студенти, войници и други колективи. Наблюдават се епидемични взривове на всеки 4 – 6 години.
Случаи на микоплазмени инфекции се наблюдават през цялата година, но зачестяват в края на лятото и началото на есента.
Какви промени настъпват в организма?
Микоплазма пневмоние притежава протеини, чрез които се прикрепва към епитела на дихателните пътища. Размножава се върху или между клетките, продуцира водороден пероксид, амоняк и ензими, в резултат на което епителните клетки се разрушават. Увреждането на ресничестият епител е причина за продължителна кашлица.
Антителата, образувани срещу M. pneumoniae могат да действат като автоантитела. Те реагират кръстосано с еритроцитите и могат да ги лизират.
Микоплазмите действат като суперантигени и предизвикват секрецията на цитокини, което довежда до мощна възпалителна реакция в белия дроб.
Какви са симптомите на пневмония, причинена от Микоплазма пневмоние?
Инкубационният период е 2 – 3 седмици. Заболяването започва постепенно с лесна умора, главоболие. Температурата се повишава до 38 ºС, рядко до 39-40 ºС и може да се задържи в продължение на 1 до 5 дни, след което остава субфебрилна температура до 1 месец. Други симптоми на микоплазмена пневмония са:
- суха кашлица, която продължава седмици до месеци
- болки по ставите и мускулите
- болки в гърлото
- хрема
- задух при по-тежки случаи.
При физикалното изследване на пациента често находката е минимална. По-късно в хода на заболяването при аускултация на белия дроб може да се чуят сухи хрипове, локализирани в задните участъци на белодробните основи.
Плеврален излив се среща при 15% до 20% от пациентите с пневмония, като е признак за по-тежко протичане.
Обикновено протичането на пневмония, причинена от Микоплазма пневмоние е благоприятно. Рядко се наблюдават форми с висока и продължително персистираща температура, със засягане на няколко лоба и с белодробни усложнения – плеврит, белодробен абсцес, дихателна недостатъчност.
По-голям риск микоплазмената пневмония да протече тежко има при:
- възрастни хора над 65 г.
- възрастни хора с придружаващи хронични белодробни заболявания
- лица с отслабен имунитет, например при продължително лечение с кортикостероиди, химиотерапия
- деца със сърповидноклетъчна анемия
- деца под 5-годишна възраст.
Какви усложнения може да настъпят при микоплазмена пневмония?
Освен белодробни усложнения, при по-малко от 5-10 % от пациентите с микоплазмена пневмония могат да се наблюдават извънбелодробни усложнения.
От страна на кожата може да възникне синдром на Стивънс-Джонсън, който протича с кожни обриви – еритема мултиформе.
Други извънбелодробни усложнения са:
- миокардит, перикардит
- артрит
- хеморагичен отит
- остър гломерулонефрит
- хемолитична анемия
- тромбоцитопения
- полиневрити
- менингоенцефалит
- трансверзален миелит.
Прочетете за:
Микоплазмена пневмония – диагноза, лечение