Поплитеалната киста (киста на Бейкър) представлява изпълнена с течност формация, която се разполага по вътрешната срана на задната колянна област. Предизвиква появата на подутина зад коляното и ограничаване на движенията. Дължи се на натрупване на излишна синовиална течност в поплитеалната бурса, която се намира между медиалния бедрен кондил, медиалната глава на m. gastrocnemius и сухожилието на m. semimembranosus.
Когато синовиалната мембрана на колянната става продуцира твърде много синовиална течност, излишната течност преминава в бурсата зад коляното и води до издуването й.
За формирането на поплитеалните кисти роля имат различни механизми:
- наличие на комуникация между ставната кухина на колянната става и поплитеалната бурса
- наличие на клапен механизъм между ставната кухина и бурсата, който се контролира от gastrocnemius и m. semimembranosus. При флексия в колянната става „клапата“ се отваря, а при екстензия се затваря.
- по-ниско (отрицателно) налягане в колянната става по време на частична флексия, комбинирано с по-високо (положително) налягане по време на екстензия
- уголемяване на пателарната бурса в резултат на повтарящи се травми при мускулни контракции
- херниране на ставната капсула в задколянната ямка.
Какви са причините за възникване на поплитеална киста?
В зависимост от причината за възникване се различават първични и вторични поплитеални кисти.
При първичните поплитеални кисти няма увреждане на колянната става. Наблюдават се по-често при деца.
Вторичните поплитеални кисти се срещат много по-често. Дължат се на заболявания на колянната става, при които настъпва повишена продукция на синовиална течност.
Най-честите причини за вторична поплитеална киста са:
- остеоартрит на колянната става – настъпва прогресиращо увреждане на ставния хрущял
- възпаление на колянната става (гонартрит), например при ревматоиден артрит, псориатичен артрит, реактивен артрит, септичен артрит, подагрозен артрит, артрит при лупус еритематодес
- травма на коляното, например разкъсване на ставния хрущял, увреждане на медиалния (вътрешния) менискус на колянната става.
Какви са симптомите при поплитеална киста (киста на Бейкър)?
Рядко поплитеални кисти се наблюдават при деца, най-често на възраст между 4 и 7 години. Много по-често се срещат при хора над 40-годишна възраст, като жените се засягат по-често.
Поплитеалните кисти могат да протичат безсимптомно, особено при деца и да се открият случайно при изследване по друг повод.
Характерни симптоми при поплитеални кисти са:
- поява на подутина зад коляното
- дискомфорт или болка в колянната става
- ограничени движения – невъзможност за пълно сгъване в колянната става
- характерен признак е намаляването или изчезването на кистата при сгъване под 45 ° в колянната става.
Симптомите могат да се влошат след физическа активност или след продължително стоене прав. Оплакванията се засилват и при нарастване на кистата. Поплитеалните кисти могат значително да варират по размери.
Усложнения при киста на Бейкър:
- възпаление на кистата – болка, оток, кожата е зачервена и затоплена
- големите кисти могат да причинят компресия на съседни структури – артерии, нерви
- руптура на кистата на Бейкър
Много рядко може да се наблюдава разкъсване (руптура) на кистата на Бейкър, при което синовиална течност изтича към прасеца. Настъпва остра болка, подуване и зачервяване на прасеца.
Тези оплаквания много наподобяват на симптомите при дълбока венозна тромбоза – наличие на тромб във вена на крака.
Как се диагностицира поплитеалната киста?
Кистата на Бейкър обикновено се диагностицира въз основа на данните от анамнезата на пациента за понесена травма или наличие на артрит и чрез физикалния преглед на колянната става. Установява се подвижна подутина, ограничени движения.
Могат да се назначат допълнителни изследвания с цел да се установят заболявания на колянната става или да се изключат тумори. Провеждат се например:
- диафаноскопия – показва дали подутината съдържа течност
- рентгеново изследване на колянната става – установява се наличието на остеоартрит
- ултразвуково изследване – установява се големината и локализацията на кистата
- ядрено-магнитен резонанс.
Поплитеалната киста трябва да се разграничи от по-сериозни заболявания, като аневризма или тумор.
Какво е лечението при поплитеална киста (киста на Бейкър)?
Много често при поплитеалните кисти не се налага лечение, тъй като те изчезват спонтанно.
Препоръчват се:
- студени компреси – допринасят за намаляване на отока
- осигуряване на покой на крака, повдигане на крака
- обезболяващи средства – нестероидни противовъзпалителни средства
- кортикостероиди, приложени вътреставно – намаляват болката и възпалението
- упражнения, които укрепват мускулите около колянната става и подобряват обема на движенията в ставата.
При вторичните поплитеални кисти е много важно да се установи причината за появата им. Обикновено лечението на основното заболяване води до изчезване на кистата.
Може да се извърши пункция на кистата на Бейкъри под ултразвуков контрол и аспирация на съдържимото, след което се прилагат кортикостероиди в кистата.
Оперативно лечение – ексцизия на кистата се прилага при големи кисти, затрудняващи движението или при настъпили усложнения. Често обаче кистата рецидивира.
