Преканцерозата представлява състояние, при което има повишен риск от развитие на рак. За всички преканцерози е характерно, че те са огнищни процеси, които имат дълготрайно протичане.
Различават се два вида преканцерози: облигатни, които в 50 до 100 % от случаите преминават в туморен процес и факултативни преканцерози, при които рискът за възникване на тумор е нисък.
Познаването на преканцерозите и тяхното своевременно лечение е един от най-ефективните методи за профилактика на злокачествените тумори.
Ето някои преканцерози:
Дисплазия на маточната шийка
Дисплазията на маточната шийка представлява предраково изменение. Най-често се развива на границата между многослойния плосък и цилиндричен епител – в т.нар. зона на трансформация. Тази зона на преход се намира в областта на външния отвор на цервикалния канал.
Дисплазията на маточната шийка се характеризира с интензивна пролиферация на атипични клетки. За възникването й най-голямо значение има инфекцията с човешкия папиломен вирус тип 16 и 18.
Според тежестта на измененията се различават три степени на дисплазия – първа (лека), втора (умерена) и трета (тежка). При дисплазия I степен атипичните клетки заемат долната трета на многослойния плосък епител, при дисплазия II степен обхващат около 2/3 от дебелената му, а при дисплазия III степен почти целия епител е атипичен. Дисплазия III степен в над 80 % от случаите за няколко месеца до 1-2 години преминава в carcinoma in situ, който прогресира в инвазивен карцином на маточната шийка.
Дисплазията на маточната шийка протича безсимптомно. Може да се диагностицира само чрез колпоскопско, цитологично и хистологично изследване. За превенцията на карцинома на маточната шийка е най-важно ранното откриване и лечение на цервикалната дисплазия.
Хранопровод на Барет (синдром на Barrett)
Хранопроводът на Барет се характеризира със заместване на плоския епител в крайната част на хранопровода с цилиндричен – настъпва цилиндрично-клетъчна метаплазия. Развива се като усложнение на гастро-езофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ). Среща се по-често при мъже на възраст над 55 години. При пациентите със синдром на Барет има риск от развитие на аденокарцином на хранопровода.
Фамилна аденоматозна полипоза (ФАП)
Фамилната аденоматозна полипоза се характеризира с множество полипи на дебелото черво. Представлява наследствено заболяване с автозомно-доминантно унаследяване. Често има прояви и извън дебелото черво – вродена хипертрофия на пигментния епител на ретината, остеом, аденоми в стомаха и др.
Фамилната аденоматозна полипоза е облигатна преканцероза и води до рак на дебелото черво, поради което са задължителни профилактичните прегледи.
Левкоплакия
Левкоплакията се характеризира с поява на бели плаки по лигавиците поради нарушение на кератинизацията. Най-често бели петна се откриват по лигавицата в устната кухина (бузите, езика, подезичната област) и по-рядко по лигавиците на половите органи. Причината за възникване на левкоплакия не е известна. Счита се, че роля имат тютюнопушенето, консумация на горещи храни, на алкохол, механично дразнене например от неудобни протези, витаминен дефицит и др.
При левкоплакия може да настъпи малигнена трансформация в 4 до 20 % от случаите.
Други заболявания и състояния, които повишават риска от развитие на рак са например:
- заболявания на хранопровода – ахалазия, ръбцови стенози, синдром на Plummer-Vinson при хроничен недоимък на желязо.
- заболявания на стомаха – аденоматозни полипи на стомаха, хроничен атрофичен гастрит, болест на Менетрие (гигантски хипертрофичен гастрит).
- заболявания на дебелото черво – улцерозен колит с давност над 10-15 години малигнизира в 10-15 % от случаите, болест на Крон.
- гинекологични заболявания – ерозия на маточната шийка, жлезиста хиперплазия на маточната лигавица, аденоматоза на ендометриума.
- кожни заболявания – сенилни (актинични) кератоми, орална субмукозна фиброза, орален плосък лишей, еритроплазия.
Прочетете за:
Рак на шийката на матката
Карцином на дебелото черво и ректума
