Главният мозък се разполага в черепната кухина. Той има три мозъчни обвивки – твърда (дура матер), паяжиновидна (арахноидея) и мека. Между твърдата и паяжиновидната обвивка се намира тясно пространство, наречено субдурално, което е изпълнено с лимфоподобна течност. Пространството между паяжиновидната и меката мозъчна обвивка се нарича субарахноидно и е изпълнено с ликвор. Меката мозъчна обвивка е прикрепена плътно към мозъка.
При увреждане на интракраниалните (вътречерепните) съдове възникват кръвоизливи в мозъчните обвивки или в мозъчната тъкан. Тези кръвоизливи се наричат интракраниални или вътречерепни кръвоизливи. В зависимост от локализацията на кръвоизлива те биват няколко вида:
- епидурален кръвоизлив – настъпва кръвоизлив между твърдата мозъчна обвивка и черепната кост.
- субдурален кръвоизлив – кръвоизлив в субдуралното пространство.
- субарахноиден кръвоизлив – локализира се в субарахноидното пространство.
- интрацеребрален (вътремозъчен) кръвоизлив – настъпва кървене в мозъчната тъкан.
В зависимост от това кои мозъчни структури са засегнати се различават например: кръвоизливи в подкоровите ядра, малкомозъчни, лобарни, стволови кръвоизливи. Интрацеребралните кръвоизливи могат да бъдат без или с пробив към ликворните пространства.
Какви са причините за кръвоизлив в мозъка?
Причините за настъпване на интракраниален кръвоизлив са много разнообразни. Ето някои от тях:
- Травма на главата
В резултат на черепномозъчна травма може да възникне травматичен кръвоизлив. Наблюдават се епидурален хематом, субдурален хематом, травматичен субарахноиден кръвоизлив, травматични вътремозъчни хематоми.
- Високо кръвно налягане
Продължителната артериална хипертония води до отслабване на стените на кръвоносните съдове и е главна причина за хеморагичен инсулт. Ето защо лечението на високото кръвно налягане е главен фактор за превенция на хеморагичен инсулт.
- Мозъчна амилоидна ангиопатия
Мозъчната амилоидна ангиопатия е заболяване на малките съдове, при което протеин, наречен амилоид се натрупва в стената на малките мозъчни съдове. В резултат съдовата стена се уврежда, може да се разкъса и да настъпи кървене – вътремозъчен кръвоизлив. Това състояние се среща по-често сред възрастни хора, особено страдащи от деменция.
- Руптура на мозъчна аневризма
Аневризмата представлява разширен участък от кръвоносен съд. Мозъчните аневризми най-често се разполагат по артериите в основата на мозъка. Разкъсването (руптурата) на мозъчна аневризма е най-честата причина за субарахноиден кръвоизлив.
- Артерио-венозни малформации
Артерио-венозните малформации представляват вродено патологично свързване между артериите и вените. Много често тези вродени аномалии не предизвикват симптоми, но понякога могат да се усложнят с поява на кървене – възниква субарахноиден кръвоизлив или вътремозъчен кръвоизлив.
- Мозъчни тумори – първични и метастатични.
Кървене от първични мозъчни тумори се наблюдава сравнително рядко. Например аденомите на хипофизата, астроцитомите, глиобластомите са първични мозъчни тумори, които по-често предизвикват кръвоизливи. От метастатичните тумори най-често кръвоизливи предизвикват хепатоцелуларния карцином, карцином на щитовидната жлеза, бъбречен карцином, малигнен меланом.
Други причини за кръвоизлив в мозъка са:
- Мозъчен ангиом – доброкачествен съдов тумор
- Васкулити (възпаление на съдовата стена) и системни заболявания на съединителната тъкан, например лупус еритематодес
- Хематологични заболявания – заболявания на кръвта, при които е нарушено кръвосъсирването, например хемофилия
- Заболявания на черния дроб
- Лечение с антикоагуланти и фибринолитици
- Злоупотреба със субстанции – кокаин, амфетамини.
Прочетете за:
Хеморагичен инсулт
Субдурален хематом – кръвоизлив при травма на главата
