Системният лупус еритематодес (СЛЕ) е автоимунно заболяване, при което се продуцират автоантитела, насочени към множество собствени молекули, намиращи се в ядрото, цитоплазмата или клетъчната мембрана. Представлява заболяване на кожата и съединителната тъкан на съдовете в множество органи – стави, бъбреци, сърце, бели дробове, нервна система и др.
Най-често от системен лупус еритематодес боледуват млади жени на възраст между 15 и 40 години. Мъжете се засягат 6 до 10 пъти по-рядко.
Заболяването може да се съпътства от други автоимунни болести като хемолитична анемия, тиреоидит, идиопатична тромбоцитопения.
Какви са главните причини за лупус еритематодес?
Причините за поява на системен лупус еритематодес са неизвестни. Важна роля има генетичната предиспозиция към нарушения в имунната система. При носителите на HLA-DR2 и DR3 се установява 2 до 5 пъти по-висок риск от заболяване. Значително по-висок риск от развитие на лупус се наблюдава при хора, които имат болен близък родственик – майка, сестра, брат, баща.
Множество екзогенни и ендогенни фактори могат да отключат изявата на системен лупус еритематодес. Такива провокиращи фактори са:
- Инфекциозни агенти
Редица инфекциозни агенти като вируса на Епщайн-Бар (EBV, който причинява инфекциозна мононуклеоза), вируса на варицела зостер (VZV, който причинява херпес зостер) и цитомегаловируса (CMV) могат да индуцират специфичен имунен отговор чрез молекулярна мимикрия или да нарушат имунорегулацията.
- Хормонални фактори
Заболяването се наблюдава много по-често при жени. По време на бременност влошаване на симптомите се наблюдава при 30 % от случаите. Това дава основание на учените да считат, че женският полов хормон естроген има роля в причиняването на лупус.
- Медикаменти
Лекарствено-индуциран лупус може да възникне у хора, лекувани продължително време с някои медикаменти, например: Hydralazinе, D-Penicillamin, Isoniazid, Chlorpromazin, естрогени, орални контрацептиви и др. Обикновено симптомите изчезват след спиране приема на лекарството.
- Токсични вещества
Учените са установили връзка между лупус и различни токсични вещества, като например цигарен дим, силициев диоксид и живак.
- Ултравиолетови лъчи
Ултравиолетовите лъчи от естествени или изкуствени източници провокират заболяването. Почти всички пациенти с лупус еритематодес са фоточувствителни.
- Физически или емоционален стерс – провокира невроендокринни промени, увреждащи функцията на имунните клетки.
Как става увреждането на тъканите при системен лупус еритематодес?
Поради генетичен дефект е нарушено равновесието между В- и Т-лимфоцитите. Функцията на Т-лимфоцитите е понижена и те не могат да контролират В-лимфоцитите, които образуват различни антитела. В-лимфоцитите стават хиперактивни и започват да образуват автоантитела към различни компоненти на клетките и тъканите.
В серума на болните от системен лупус еритематодес се откриват множество различни автоантитела – антинуклеарни, анти-ДНК, антицитоплазматични антитела, антитела срещу Ro-антигена, срещу La- антигена, анти-Sm антитела.
Образуват се имунни комплекси, които се отлагат в съдовете на различни органи (кожа, бъбреци, сърце и др.). Отложените в съдовата стена имунни комплекси предизвикват възпалителна реакция – васкулит на малките артерии и артериоли.
Прочетете за:
Невролупус – засягане на нервната система при лупус еритематодес
Лупусна нефропатия – увреждане на бъбреците при лупус
