Проблемите, свързани с колянната става много често произхождат от костите, формиращи ставата или от ставния хрущял, могат да се дължат и на вродени аномалии.
Много често обаче в резултат на травми се увреждат меките тъкани на ставата – ставни връзки, менискуси, бурси, сухожилия.
По-чести мекотъканни повреди на колянната става са:
Травматично увреждане на менискусите
Разкъсването на менискусите е най-честата вътреставна повреда на коляното. Много по-често се засяга вътрешният менискус, тъй като той е сраснал със ставната капсула и е по-малко подвижен.
Увреждане на менискусите може да настъпи по различни механизми, например при рязко преминаване от клекнало в изправено положение, при скачане от високо с изпънати колена и др.
Лезиите на менискусите могат да бъдат трансхондрални (надлъжни или напречни), перихондрални (отделени от ставната капсула) и комбинирани.
След травмата се появяват болка, ограничени движения, кръв в ставата (хемартроза). Симптомите могат да бъдат слабо изразени и да липсва блокаж в ставата. При част от болните обаче е налице периодично блокиране на коляното. При настъпване на блокаж има остра, внезапна болка със схващане на ставата във флексия от около 25-30°. Болните ичат чувството, че нещо се е заклещило в ставата. След внимателно раздвижване обаче движенията се възстановяват и болката изчезва.
Характерни признаци за увреждане на менискусите са: ограничена екстензия на коляното, атрофия на четириглавия бедрен мускул, при увреда на вътрешният мениск сядането с кръстосани крака е невъзможно.
Лечението при разкъсан менискус е оперативно – реинсерция, частична или тотална менисцектомия (отстраняване на менискуса).
Травматично увреждане на колатералните връзки
Външната и вътрешната колатерални връзки подсилват ставната капсула отвън. Обикновено външната връзка се разкъсва на залавните си места, а вътрешната връзка на нивото на ставната цепка. Ставна капсула също е разкъсана, а понякога и медиалния менискус.
Пациентите се оплакват от болка и нестабилност на колянната става. Има оток, кръв в ставата, движенията са ограничени. Провежда се оперативно лечение, което се последва от гипсова имобилизация.
Травматично увреждане на кръстните връзки
Предната и задна кръстни връзки стабилизират ротационните движения в колянната става, като участват и в страничната стабилизация.
Предната кръстна връзка може да се разкъса в резултат на травма, възникнала при изпънато коляно или при рязко усукване, а задната кръстна връзка може да се увреди от предно-заден удар при флектирано от 90° коляно.
Клиничните прояви при увреждане на кръстните връзки са: оток, кръвонасядане, болка, блокирани и силно болезнени движения. Положителен е „симптомът на чекмеджено“. Той се изследва при флексия на коляното от 90°, като подбедрицата се изтегла напред (ако подава силно има разкъсване на предната връзка) и назад (ако подава силно назад има лезия на задната връзка).
Лечението зависи от тежестта на увредата. Прилагат се консервативно лечение (гипсова имобилизация) и оперативно лечение.
- Болест на Хофа
Болестта на Хофа се характеризира с хиперплазия (разрастване) на мастната тъкан, намираща се около и под връзката на капачето (lig. patellae). Възниква в резултат на множество повтарящи се микротравми.
Болните се оплакват от дискомфорт в коляното, болка под долния ръб на капачето, чести изливи в ставата, псевдоблокажи. Лечението може да бъде консервативно (нестероидни противовъзпалителни средства, физиотерапия и оперативно – отстраняване на изменената мастна тъкан.
- Плика синдром
Синовиалната мембрана образува гънка, наречена медиална синовиална плика, която се намира срещу вътрешния кондил на бедрото при флексия. Тази гънка може да бъде раздразнена при травма или при продължителен натиск и да причини болка.
Други мекотъканни повреди на колянната става са:
Препателарната бурса позволява на кожата да се плъзга леко върху капачето, когато коляното се флектира. В резултат на травма или инфекция бурсата може да се възпали и да се развие препателарен бурсит. По предната повърхност на капачето се появява подутина. Лечението включва: покой, инжектиране на кортикостероиди в бурсата, при липса на ефект може да се извърши ексцизия – отстраняване на бурсата.
- Инфрапателарен бурсит – възпаление на инфрапателарната бурса.
- Киста на Бейкър
Кистата на Бейкър представлява издуване на бурсата зад коляното (поплитеалната бурса). При заболявания на колянната става (напр. артрит, артроза, травма) синовиалната мембрана на колянната става произвежда повече синовиална течност, при което част от нея навлиза в бурсата и я раздува.
Налице е подутина зад коляното, която причинява болка, ограничава сгъването в колянната става. Лечението включва обезболяващи средства, пункция на кистата, хирургично лечение, физиотерапия.
- Руптура на сухожилието на четириглавия бедрен мускул
Сухожилието на четириглавия бедрен мускул обикновено се разкъсва напречно, над пателата. Дължи се на директна или индиректна травма. Налице е оток и кръвонасядане над коляното. Затруднена е екстензията в коляното. Лечението е оперативно.
- Руптура на връзката на капачето (lig. patellae)
Пателарната връзка представлява крайната част на сухожилието на четириглавия бедрен мускул. Обикновено се разкъсва на около 1 см под капачето. Оплакванията са от остра болка в момента на травмата. Болката се усилва при опит за екстензия в коляното. Положителен е „симптомът на закованата пета“. Лечението е оперативно.
- Пателарен тендинит
Пателарният тендинит представлява възпаление на връзката на капачето. Възниква при повтарящи се травми. Проявява се с болка под коляното, която първоначално се появява след физическо натоварване, а по-късно и при обичайни движения, например изкачване по стълби. Лечението обикновено е консервативно, рядко може да се наложи оперативно лечение.
Прочетете за:
Болести на колянната става – 1-ва част
Заболявания на колянната става – 2-ра част