Пролапс на митралната клапа представлява издуване по време на систола на едното или на двете платна на митралната клапа към лявото предсърдие. Това е най-честото клапно сърдечно засягане. В повечето случаи протича безсимптомно.
Митралната клапа (valva bicuspidalis) се разполага между лявото предсърдие и лявата камера и се състои от две платна – предно и задно. Към свободните ръбове на платната се прикрепват сухожилни нишки (хорди – chordae tendineae), които започват от два папиларни мускула, изхождащи от стената на лявата камера.
Нормално при съкращение (систола) на лявата камера, митралната клапа се затваря плътно и не позволява връщане на кръв към лявото предсърдие. При пролапс на митралната клапа обаче клапните платна не се затварят плътно по време на систола на лявата камера и кръв може да се върне в лявото предсърдие – настъпва митрална регургитация.
Какви са причините за пролапс на митралната клапа?
Причините могат да бъдат първични и вторични.
Първичният пролапс на митралната клапа може да бъде:
- идиопатичен – причината е неизвестна
- фамилен – унаследява се по автозомно-доминантен път
- при синдром на Марфан – 90 % от пациентите със синдром на Марфан имат митрален клапен пролапс
- при други наследствени заболявания, при които има нарушение в развитието на съединителната тъкан.
Вторичен пролапс на митралната клапа се среща при:
- исхемична болест на сърцето
- ревматизъм
- дилатативна и хипертрофична кардиомиопатия.
Какви промени настъпват при пролапс на митралната клапа?
Установява се миксоматозна дегенерация на клапните платна, което води до удължаване на хордите. Клапните платна са с увеличени размери, а клапният пръстен може да е разширен. Поради по-големите клапни платна и удължените хорди точката, в която клапните платна се затварят по време на систола се измества към лявото предсърдие, като средната част на платната пролабира към кухината на предсърдието. Разширяването на клапния пръстен допринася за появата на митрална инсуфициенция. Налице е митрална регургитация, която варира по степен от незначителна до тежка.
Най-често се засяга задното платно на клапата, по-рядко двете платна, а най-рядко се засяга само предното платно.
Какви са симптомите?
В повечето случаи при пролапс на митралната клапа липсват симптоми. Някои пациенти могат да се оплакват от:
- гръдна болка – предполага се, че се дължи на разтягане на папиларните мускули. Има голяма продължителност, не се свързва с физическо натоварване, варира по сила. Понякога обаче може да наподобява болката при стенокардия.
- сърцебиене
- ритъмни нарушения – екстрасистоли, тахикардии
- лесна умора
- напрегнатост
- виене на свят.
Рядко се среща тежка митрална регургитация и се наблюдават симптоми на митрална инсуфициенция. В тези случаи е възможно появата на усложнения, като инфекциозен ендокардит и артериални емболии.
Изследвания при пролапс на митралната клапа:
Аускултация на сърцето – при някои пациенти може да се установи:
- мезо – телесистолен клик – дължи се на рязкото изпъване на хордите при пролабиране на клапните платна към лявото предсърдие
- мезо – телесистолен или холосистолен шум.
ЕКГ – електрокардиограмата обикновено е нормална. Рядко може да има камерни екстрасистоли, пароксизмална надкамерна тахикардия, отрицателни Т-вълни и др.
Ехокардиография – има основно значение за диагностицирането на митрален клапен пролапс. Прилагат се:
- Едноразмерна ЕхоК – установява се рязко движение назад на едното или двете клапни платна
- Двуразмерна ЕхоК – установява се пролабирането на средната част на клапните платна над нивото на пръстена на митралната клапа
- Доплер ЕхоК, цветна Доплер ЕхоК – установява се лека митрална инсуфициенция при повечето пациенти.
Сърдечна катетеризация – извършва се рядко при предоперативна подготовка на пациенти.
Как се поставя диагнозата пролапс на митралната клапа?
Диагностицирането на митралния клапен пролапс се основава главно на данните от ехокардиографското изследване.
Какво е лечението?
При пациентите, които нямат оплаквания или имат само лека митрална регургитация не се налага лечение. При тях се препоръчва провеждане на ехокардиографско изследване през интервал от 1 до 2 години.
При пациенти, при които са налице симптоми се прилага:
- лечение на ритъмните нарушения – назначават се бета-блокери или други антиаритмични средства
- лечение на гръдната болка – прилагат се бета-блокери, нитрати
- профилактика на инфекциозен ендокардит при пациенти със значима митрална инсуфициенция
- лечение на сърдечната недостатъчност при пациенти с тежка митрална инсуфициенция
- антикоагулантно или антиагрегантно лечение при възникнали артериални емболии
- оперативно лечение може да се наложи при пациенти с тежка митрална регургитация, които не се повлияват от медикаментозното лечение.
Прочетете за:
Митрална инсуфициенция
