Пулмонална хипертония (белодробна хипертония) е състояние, при което средното налягане в белодробната артерия е повишено – при покой е над 25 mmHg, а при натоварване е над 30 mmHg. При прогресиране на заболяването се развива деснокамерна сърдечна недостатъчност.
Какви са причините за пулмонална (белодробна) хипертония?
В зависимост от причината за възникване се различават следните видове белодробна хипертония:
- Първична (идиопатична) пулмонална хипертония – причината за възникването й е неизвестна. Тази форма се среща по-често при млади жени.
- Наследствена форма – дължи се на генна мутация. Съчетава се с редица други заболявания.
- Пулмонална хипертония при заболявания на белите дробове, водещи до хипоксемия. Например: хронична обстрективна белодробна болест (ХОББ), белодробна фиброза, белодробна грануломатоза и др.
- Пулмонална хипертония в резултат на левостранна сърдечна недостатъчност. Продължителната левостранна сърдечна недостатъчност води до повишаване на налягането в белодробната артерия.
- Пулмонална хипертония, дължаща се на тромбоемболични процеси.
- Пулмонална хипертония, дължаща се на други причини, например притискане на белодробните съдове от тумори в медиастинума, вследствие прием на някои медикаменти, наркотици.
За повишаване на налягането в белодробната артерия и развитие на пулмонална хипертония роля имат следните фактори:
- загуба на белодробни съдове – над 50 %
- спазъм на белодробните артериоли, което води до хипоксия (понижаване на кислорода в тъканите)
- увеличен белодробен кръвоток – възниква като компенсаторен механизъм срещу хипоксията, но повишава белодробното налягане
- повишен вискозитет на кръвта
- повишена склонност към тромбообразуване.
Повишеното налягане в белодробната артерия води до обременяване на дясната сърдечна камера, която трябва да работи срещу повишено съпротивление, за да може по време на систола да изтласка кръв към белодробната артерия. В резултат настъпва хипертрофия (уголемяване) и дилатация (разширение) на дясната камера, а след това и на дясното предсърдие. Развива се десностранна сърдечна недостатъчност.
Какви са симптомите при пулмонална хипертония?
Сичптомите на белодробна хипертония се неспецифични. Основна проява на заболяването е появата на задух при физическо усилие, а по-късно и в покой. Наблюдават се още лесна умора, учестена сърдечна дейност, болка в гръдния кош, световъртеж.
При изследване на пациента се установяват белези на хипертрофия и дилатация на дясната сърдечна камера, които настъпват при напреднала белодробна хипертония.
- при палпация може да се установят пулсации в III, IV междуребрие до гръдната кост и в епигастриума, израз на хипертрофия на дясната камера.
- при аускултация се установяват: глухи сърдечни тонове, поради белодробния емфизем, усилен II пулмонален тон.
- рентгеново изследване – установяват се: разширен главен ствол и десен клон на белодробната артерия, увеличено разстояние между левия и десния клон на белодробната артерия, намалена съдова мрежа в периферията на белите дробове, сърдечната сянка е с малки размери и вертикална позиция.
- ЕКГ – установяват се данни за хипертрофия на дясната камера и дясното предсърдие. Висока, островърха Р вълна във II и III отвеждане, дясна електрическа ос, във V1,2 – високи R зъбци и дълбоки S в левите отвеждания.
- Доплер – ехокардиография – определя се средното налягане в белодробната артерия, установява са хипертрофия и дилатация на дясната камера на сърцето.
- Радиоизотопна вентрикулография
- Компютърно томография, ядрено-магнитен резонанс, белодробна ангиография
- Дясна сърдечна катетеризация.
Как се поставя диагнозата белодробна хипертония?
Диагнозата се основава на анамнезата за наличие на белодробно, сърдечно-съдово или друго подлежащо заболяване и на клиничните белези на белодробна хипертония. Най-голямо значение за поставянето на диагнозата имат ехокардиографията и дясната сърдечна катетеризация.
Какво е лечението при пулмонална хипертония?
Тъй като има много заболявания, които могат да предизвикат белодробна хипертония, то и лечението може да бъде много различно. В повечето случаи колкото по-рано започне лечението, толкова по-големи са шансовете за успех.
Прочетете за:
Хронично белодробно сърце