Разкъсването на ротаторния маншон е често срещана травма, при която се нарушава способността на човек да повдига и ротира ръката си. По-често се засягат спортисти и хора над 40 години.
Ротаторният маншон представлява група от четири мускула и техните сухожилия, които покриват отгоре и отзад ставната капсула на раменната става и допринасят за нейното стабилизиране.
Мускулно-сухожилните компоненти на ротаторния маншон са:
- supraspinatus – започва от fossa supraspinata на лопатката и се залавя за горната част на tuberculum majus на раменната кост. Функцията му е отвеждане и външна ротация на мишншцата.
- infraspinatus – започва от fossa infraspinata на лопатката и се залавя за средната част на tuberculum majus на раменната кост. Фунцията му е външна ротация на мишницата.
- teres minor – започва от задната повърхност на лопатката и се залавя за долната част на tuberculum majus на раменната кост. Функцията му е привеждане и външна ротация на мишницата.
- subscapularis – започва от fossa subscapularis на лопатката и се залавя за tuberculum minus на раменната кост. Функцията му е вътрешна ротация на мишницата.
Над ротаторния маншон се намира акромиона на лопатката, който се свързва с ключицата чрез акромио-клавикуларната става. Между сухожилията на ротаторния маншон и акромиона се намира бурса (торбичка, изпълнена с течност), която намалява натиска на сухожилията върху акромиона при повдигане на ръката.
Какви видове разкъсвания на ротаторния маншон има?
Разкъсването на ротаторния маншон може да бъде частично (сухожилието не е напълно разкъсано) и
пълно разкъсване – сухожилието е напълно разкъсано и отделено от костта.
Възможно е да настъпи разкъсване на сухожилието на един или на повече мускули. Най-често се разкъсва сухожилието на m. supraspinatus.
Какви са причините за разкъсване на ротаторния маншон?
Разкъсването на ротаторния маншон може да се дължи на остра травма или на настъпили дегенеративни изменения.
Остра травма
Разкъсване на ротаторния маншон може да настъпи при извършването на редица дейности, например: падане върху протегната ръка, рязко вдигане на тежки предмети, при травми, като счупване на ключицата или изкълчване на раменната става.
Травматичните разкъсвания на ротаторния маншон се наблюдават при по-млади хора.
Дегенеративни изменения
За настъпването на дегенеративни изменения в сухожилията допринасят следните фактори:
- влошено кръвоснабдяване на сухожилията с напредване на възрастта
- триене на сухожилията върху остеофити
- извършването на повтарящи се движения, например при спортисти (баскетболисти, тенесисти, гребци), при хора, чиято професия изисква извършването на повтарящи се движения, например бояджии.
Сухожилията, които са дегенеративно изменени са с намалена сила и лесно могат да се разкъсат дори при обичайни движения.
Какви са симптомите при разкъсване на ротаторния маншон?
Характерни симптоми при разкъсване на ротаторния маншон са:
Внезапните травматични разкъсвания обикновено причиняват силна болка в рамото. Разкъсванията, които се дължат на прекомерно и продължително натоварване също причиняват болка. Тя обаче първоначално е слаба и се появява при повдигане на ръката над главата. С времето може да има болка и в покой, която се засилва нощем. Затруднява се извършването на обичайни дейности, като сресване на косата. В някои случаи е възможно да липсва болка.
- щракане или пукане при движение в раменната става
- ограничени движения в раменната става
- слабост на мускулите на раменния пояс.
Как се поставя диагнозата разкъсване на ротаторния маншон?
Диагностицирането на разкъсванията на ротаторния маншон се основава на следните изследвания:
- данни от анамнезата – пациентът може да съобщи за понесена травма, за извършване на повтарящи се движения, описва характера на болката
- физикален преглед – лекарят извършва тестове, които показват ограничени движения в раменната става
- ултразвуково изследване – бърз и лесен метод, чрез който се доказва разкъсването на ротаторния маншон
- рентгеново изследване – допринася за установяването на остеофити, фрактури, луксации
- ядрено-магнитен резонанс – показва ясно степента на разкъсването.
Какво е лечението?
Лечението зависи от възрастта на пациента, от неговата физическа активност и общо здравословно състояние, от вида на разкъсването, от локализацията, тежестта и давността на увреждането. Провежда се консервативно и оперативно лечение.
Консервативното лечение:
При повечето пациенти чрез консервативно лечение се постига облекчаване на болката и възстановяване на движенията. Кансервативното лечение включва:
- осигуряване на покой
- медикаментозно лечение – нестероидни противовъзпалителни средства
- инжектиране на кортикостероиди
- физиотерапия – масаж, лечебна гимнастика – чрез специфични упражнения може да се повиши силата на мускулите на раменния пояс, да се намали болката и да се подобри обема на движенията.
Оперативно лечение:
Хирургично лечение може да се препоръча при:
- неповлияваща се от консервативното лечение болка
- симптоми, продължаващи повече от 6-12 месеца
- значително разкъсване (над 3 см) и здрави съседни тъкани
- разкъсване, получено от остра травма
- значително ограничени движения.
Най-често се извършва възстановяване целостта на ротаторния маншон чрез шев.
