Начало Актуални теми Ревматоиден фактор (RF) – кога е повишен?

Ревматоиден фактор (RF) – кога е повишен?

ревматоиден фактор (RF)
ревматоиден фактор (RF)

Автоантителата са имуноглобулини, насочени срещу собствените тъкани и органи на организма. Имунната система обикновено разпознава чуждите от собствените тъкани и клетки, но в някои случаи тя не е в състояние да разграничи нормалните компоненти на организма и произвежда антитела срещу тях. Това води до увреждане, възпаление и нарушение на функцията на органи и системи и може да доведе до развитието на признаци и симптоми на автоимунни болести.

Ревматоидния фактор (РФ) е автоантитяло от клас IgM (може да бъде и от клас IgG и клас IgA ), насочено срещу Fc – фрагмента на IgG. Образува се от плазматичните клетки в синовиалната мембрана и представлява основната им имуноглобулинова продукция в синовиалната течност.

Изследването на ревматоидния фактор е вид кръвен тест, чиято цел е определянето на концентрацията на РФ. Използва се с диагностична, терапевтична и прогностична насока. Метод за откриване на РФ е латекс аглутинация, еритроцитна аглутинация или нефелометричен тест.

Нормални стойности за ревматоиден фактор се считат – титър под 1:80 или под 60 U/ml  (единици на милилитър).

Ревматоиден фактор се открива често при пациенти с ревматоиден артрит – приблизително 60- 80 % от тях имат висок титър на РФ в кръвта. Високите нива на РФ се свързват не само с ревматоиден артрит, но и с други заболявания – например: ювенилен артрит, полимиозит, дерматомиозит, синдром на Сьогрен, системен лупус еритематодес, склеродермия, смесено заболяване на съединителната тъкан, онкологични заболявания.

Стойностите може леко да се повишат ако има наличие на хронична инфекция или възпаително заболяване – при бактериални инфекции: подостър бактериален ендокардит, салмонелоза, бруцелоза, туберкулоза, сифилис, вирусни инфекции: паротит, рубеола, грип, хроничен хепатит, паразитози (трипанозома, шистозома, трихинела), възпалителни белодробни заболявания като саркоидоза.

При пациенти в напреднала възраст – над 65 години може да се наблюдават високи нива на РФ.

В някои случаи РФ се открива и при здрави хора без никакви клинични признаци на заболяване, а в други случаи при пациенти с доказано автоимунно заболяване РФ е в нормални граници.  Следователно в зависимост от наличието или отсъствието на РФ ревматоидният артрит се дели на серопозитивен и серонегативен тип. Именно за това РФ не е специфичен маркер за ревматоиден артрит.

Количеството антитела, които се откриват в кръвта, корелира с тежестта на заболяването – пациенти, при които се наблюдават високи титри ревматоиден фактор обикновено са с по-неблагоприятна прогноза, с по-тежко протичане и по-висока активност.

Автор: д-р Юлияна Георгиева

Прочетете за:
Ревматоиден артрит – симптоми
Как се диагностицира ревматоиден артрит?