Силикоза възниква при вдишване на прах от кристален силициев диоксид. Представлява фиброзно заболяване на белите дробове.
Силикозата е професионална болест, от която най-често боледуват миньори, каменоделци, леяри, грънчари, стъклари и др. Това е най-разпространената пневмокониоза.
Какви са причините за силикоза?
Силикозата се предизвиква от инхалиране на прах от свободен кристален силициев диоксид (кварц). Най-опасни са кварцовите частици с размери от 0,5 до 5 µm, които проникват до респираторните бронхиоли и алвеолите, и се натрупват в тях. Задържането на този фин прах в белодробния паренхим е главната причина за развитие на силикоза.
Основна роля в развитието на силикозата имат алвеоларните макрофаги, които поглъщат кварцовите частици, но впоследствие се разрушават и ги освобождават. Те се поглъщат от други макрофати, които също загиват. Така този процес се повтаря многократно. При разпадането на макрофагите се отделят субстанции, които стимулират фибробластите да синтезират колаген. В резултат от образуването на нова колагенна съединителна тъкан в интерстициума може да се формират възли. Това са т. нар. силикотични възли, които са характерен белег на силикозата. Те се състоят от концентрично разположени колагенни влакна, имат големина 1-2 см. Могат да се сливат в по-големи възли.
Патоанатомично се различават следните форми на силикоза: възловидна, интерстициална, смесена и туморовидна.
Според по-нови проучвания в патогенезата на силикозата роля имат имунни и автоимунни механизми.
Какви са симптомите при силикоза?
Силикозата има бавно и постепенно прогресиращо протичане. Много чест в продължение на години липсват симптоми. Основните оплаквания на болните са: прогресиращ задух, суха кашлица, която по-късно става влажна, стягаща болка в гърдите. Постепенно се развива дихателна недостатъчност.
Физикалното изследване на болните не дава характерни промени в началния стадий на болестта. При оглед може да се установи намалена респираторна подвижност на белодробните основи. При палпация може да се долови плеврално триене. Перкуторният тон може да е хиперсонорен. При аускултация се установява изострено везикуларно дишане с удължено издишване, сухи хрипове, понякога плеврално триене.
В зависимост от хода на протичане се различават следните клинични форми на силикоза:
- остра силикоза – възниква при масивна инхалация на кварц. Симптомите се появяват още в първия месец или до 2 години
- хронична силикоза – бива проста и прогресираща (симптомите се развиват 5 до 10 години след праховата експозиция)
- късна силикоза – възниква 15-20 години след прекратяване на праховата експозиция
- синдром на Caplan – представлява комбинация на силикоза и ревматоиден артрит
- силикотуберкулоза – касае се за суперинфекция с туберкулозни бактерии.
Според рентгеновите изменения в белия дроб се различават следните стадии в протичането на силикозата:
- I стадий
При възловидната форма се виждат дребнопетнисти сенки с големина до 2 см, които са струпани в средните и долни белодробни полета – „пясъчна буря“. Белодробните корени са уголемени, може да има задебеляване на плеврата, намалена подвижност на диафрагмата.
При интерстициалната форма липсват дребнопетнисти сенки.
- II стадий
Петнистите сенки при възловидната форма се увеличават по брой и размери до 3-5 см. Откриват се и в горните белодробни полета. Сенките са с голяма плътност – „снежна буря“.
При интерстициалната форма са налице ивицести сенки, мрежовидни засенчвания в средните и долни белодробни полета.
- III стадий
Наблюдава се сливане на силикотичните възли и образуване на конгломерати – това е т. нар. туморовидна форма. Установяват се големи сенки (силикоми) с кръгла или неправилна форма, със значителна рентгенова гъстота. Обикновено се откриват в горните белодробни полета. Около силикомите се развива фиброзна тъкан, плеврално срастване, емфизематозни були, частичен пневмоторакс.
Какви усложнения са възможни при силикоза?
При прогресиране на заболяването може да настъпят редица усложнения. Например:
- хроничен бронхит, белодробен емфизем, бронхиектазна болест
- хронична дихателна недостатъчност
- хронично белодробно сърце
- рецидивиращ пневмоторакс
- неспецифични възпалителни тласъци.
Как се поставя диагнозата силикоза?
За диагностициране на заболяването най голямо значение имат:
- данни от анамнезата – пациентите съобщават, че дълги години са работили като миньори, каменоделци
- клиничните симптоми – наличие на прогресиращ задух
- функционално изследване на дишането
- рентгеново изследване – има водеща роля за диагнозата
- бронхоскопия
- алвеолобронхография
- компютърна томография.
Силикозата трябва да се отдиференцира от множество други заболявания, например: от другите пневмокониози, от саркоидоза, туберкулоза, пневмония, рак на белия дроб и др.
Какво е лечението?
При силикоза се провежда симптоматично лечение. Прилагат се отхрачващи средства, бронходилататори, кортикостероиди, антибиотици, кислородотерапия. Много важна е ролята на рехабилитацията.
Прочетете за:
Причини за белодробна фиброза
