Миокардният инфаркт е животозастрашаващо състояние, което възниква поради рязко намаляване или прекъсване на притока на кръв към сърдечния мускул (миокарда). В резултат миокардните клетки не получават достатъчно кислород и загиват – настъпва некроза.
Обикновено се касае за стеснение или пълно запушване на една или повече коронарни артери от атеросклеротична плака, която се е разкъсала и се е формирал тромб.
Какви са симптомите при инфаркт на миокарда?
Симптомите при миокарден инфаркт могат да варират при различните пациенти. В зависимост от това се различават следните клинични форми на инфаркт на миокарда: типична, атипична и безболкова.
Типична форма на миокарден инфаркт
Основен симптом при повечето болни е внезапната поява на силна болка зад гръдната кост (ретростернална болка). Тя може да се разпространява към лявото рамо, лявата ръка, шията, долната челюст или епигастриума. Болката е много силна с характер на стягане, притискане, пробождане или изгаряне. Продължителността й е повече от 30 минути и не се повлиява от нитроглицерин.
Болката се съпровожда от вегетативна симптоматика – изпотяване, студена пот, гадене, повръщане, прилошаване. Болните са неспокойни, изпитват силен страх, чувстват отпадналост, замаяност.
По-често сърдечната атака възниква сутрин и в покой. При някои пациенти болката може да се отключи при физическо усилие, като не изчезва при прекратяването му.
Артериалното налягане често е понижено, но може да бъде нормално или повишено. Налице е учестена сърдечна дейност (тахикардия) но може да има и брадикардия. При аускултация се установяват глухи сърдечни тонове, може да има галопен ритъм, перикардно триене.
Атипична форма на миокарден инфаркт
- абдоминална форма
При някои пациенти с остър инфаркт на миокарда може да има симптоми от страна на корема – болки в епигастриума, гадене, повръщане. Среща се по-често при долен миокарден инфаркт.
- астматична форма
При тази форма пациентите се оплакват от силен задух и кашлица.
- церебрална форма
При болни със съпътстваща мозъчно-съдова болест се наблюдават краткотрайни неврологични симптоми.
Безболкова форма на миокарден инфаркт
Безболковото протичане на миокардния инфаркт е най-честата причина за късното му диагностициране. Тази форма се среща по-често при диабетици с полиневропатия, както и при възрастни хора. При тях инфарктът може да се прояви със слабост, задух, внезапно понижаване на кръвното налягане, ритъмни нарушения.
От лабораторните изследвания се установяват:
- повишена креатин фосфокиназа (МВ фракцията) – повишава се на 4-6-ия час след инфаркта
- повишена лактатдехидрогеназа (ЛДХ)
- повишени левкоцити (левкоцитоза), повишена СУЕ, повишен С-реактивен протеин
- повишен фибриноген.
Електрокардиограмата е едно от най-важните изследвания при инфаркт на миокарда. Установяват се следните ЕКГ изменения:
- издигане (елевация) на ST сегмента
- патологично широк и дълбок Q-зъбец, намалява и изчезва R-зъбеца, като се формира т.нар. QS- форма
- дълбока, отрицателна Т-вълна.
Бързото диагностициране и незабавното лечение на миокардния инфаркт е от съществено значение за пълното възстановяване.
Прочетете за:
Стабилна стенокардия (ангина пекторис)
Нестабилна стенокардия
