Саркоидозата е системно грануломатозно заболяване с неизвестна етиология. Характеризира се с формиране на саркоидни грануломи в различни органи – лимфни възли, бели дробове, очи, мускули, кожа, черен дроб, слезка, кости и др. Боледуват по-често жени на възраст между 20 и 40 години.
Счита се, че саркоидозата възниква в резултат на реакция на имунната система на организма към неизвестни чужди субстанции. Предполагаеми фактори, които отключват заболяването са например: полени, вируси, гъбички, химични вещества и др.
В резултат на имунната реакция и настъпилото възпаление се формират грануломи в органите. Саркоидните грануломи се състоят от епителоидни клетки, лимфоцити, гигантски клетки тип Лангханс и калциеви включвания. Най-често възникват в лимфните възли и белите дробове.
Какви са най-характерните симптоми при саркоидоза?
Симптомите при саркоидоза са твърде разнообразни и зависят от това кои органи са засегнати. В зависимост от хода на протичане се различават две основни клинични форми – остра и хронична.
Остра форма на саркоидоза – синдром на Löfgren
Острата форма на саркоидоза има внезапно начало, със силни болки по ставите, еритема нодозум, двустранно увеличени лимфни възли в хилуса на белите дробове, повишена температура, отпадналост, увеличена СУЕ.
При острата форма в 80 % от случаите настъпва спонтанно самоизлекуване в течение на 1 – 2 години.
Хронична форма на саркоидоза
Хроничната форма на саркоидоза протича дълго време безсимптомно и често се открива случайно при профилактичен преглед.
Могат да се наблюдават следните симптоми:
Общи симптоми
- отпадналост, обща слабост
- фебрилитет
- полиартралгия – болки в няколко стави
- еритема нодозум – поява на лилаво-червени възелчета по кожата, предимно по долните крайници
- отслабване.
Симптоми от страна на дихателната система
Белите дробове са засегнати при около 90% от хората със саркоидоза. Най-честите оплаквания са от:
- кашлица
- задух, учестено дишане, цианоза
- оскъдни храчки, кръв в храчките
- болки в гърдите.
В протичането на белодробната саркоидоза се различават три стадия:
I стадий – хилусна аденопатия – засегнати са лимфните възли в хилусите на белите дробове
II стадий – хилусна аденопатия и белодробна инфилтрация
III стадий – белодробна фиброза.
Най-честите извънбелодробни симптоми при саркоидоза произхождат от следните органи:
- кожа – еритема нодозум, плаки, възли по кожата, келоиди. Характерен признак е лупус пернио – червено-лилави, надигнати, твърди плаки по кожата на носа, бузите, челото, ушите
- лимфни възли – увеличени са лимфните възли около белите дробове – хилусните, трахеобронхиалните, медиастиналните. Могат да се засегнат също шийните, аксиларните, ингвиналните лимфни възли.
- очи – увеит, конюнктивит, кератоконюнктивит. Болните се оплакват от замъглено зрение, зачервяване на очите, сухота в очите, болка, чувствителност към светлина. Рядко саркоидозата може да причини катаракта и глаукома.
- сърце – ритъмни нарушения, саркоидозна кардиомиопатия, сърдечна недостатъчност
- кости – кисти на костите
- нервна система – периферна невропатия, менингит, увреждане на черепно-мозъчен нерв (напр. лицевия нерв), трансверзален миелит
- стомашно-чревен тракт – увеличен черен дроб и слезка
- бъбреци – хиперкалциурия, камъни в бъбреците.
При повечето пациенти симптомите на саркоидоза изчезват в рамките на няколко години. При малка част от тях обаче симптомите бавно се влошават с течение на времето и може да настъпи увреждане на функцията на засегнатите органи. Например в белите дробове се развива фиброза и може да настъпи дихателна недостатъчност. При тежко увреждане на сърцето може да се развие сърдечна недостатъчност.
Прочетете за:
Дихателна недостатъчност
