Синдромът на Малори – Вайс (Mallory-Weiss) е причина за кръвоизлив от горната част на гастроинтестиналния тракт. Дължи се на разкъсване на лигавицата на хранопровода или стомаха, предимно в областта на гастро-езофагеалното съчленение. Среща се по-често при мъже на възраст между 40 и 60 години.
Какви са причините за синдрома на Малори – Вайс?
Синдромът на Малори – Вайс се провокира от внезапно или повтарящо се повишаване на вътрекоремното налягане, например при гадене, повръщане, кашляне, напъване при вдигане на тежести или при тъпи коремни травми.
Рядко синдромът на Малори – Вайс може да бъде ятрогенен – възниква като усложнение при инвазивни процедури, например при горна ендоскопия, трансезофагеална ехокардиография.
Фактори, които повишават риска от поява на синдром на Малори – Вайс са:
- хронична злоупотреба с алкохол – това е най-важният предразполагащ фактор, който се открива в около 50 до 70 % от пациентите със синдром на Малори – Вайс
- портална хипертония и варици на хранопровода
- хиатална херния – преминаване на част от стомаха в гръдната кухина през езофагеалния отвор на диафрагмата
- булимия невроза
- повръщане през ранна бременност (hyperemesis gravidarum)
- гастроезофагеална рефлуксна болест.
Какви промени настъпват при синдром на Малори – Вайс?
Точният механизъм, по който възниква разкъсването на лигавицата при синдрома на Малори – Вайс, все още не е известен. Предполага се, че когато вътрекоремното налягане внезапно и силно се повиши, стомашно съдържимо се връща под налягане в хранопровода. Повишеното налягане от попадналото в хранопровода стомашно съдържимо води до надлъжно разкъсване на езофагеалната лигавица, като може да се засегнат субмукозните артерии и вени, които да се разкъсат и да настъпи кръвоизлив.
Повечето пациенти имат само едно надлъжно разкъсване, което е с дължина 1 – 3 см и се намира точно под гастроезофагеалното съчленение по малката стомашна кривина.
Какви са симптомите при синдром на Малори – Вайс?
Основният симптом при синдром на Малори – Вайс е повръщане на кръв (хематемеза). Количеството на повърната кръв може да варира от жилки кръв до масивно, яркочервено кървене. Появява се болка в епигастриума.
При тежък кръвоизлив може да се появят и други симптоми като замаяност, синкоп, мелена (наличие на кръв в изпражненията), хиповолемичен шоок.
Как се поставя диагнозата синдром на Малори – Вайс?
Езофагогастродуоденоскопията е златен стандарт за точното диагностицирането на синдрома на Малори – Вайс. Установява се надлъжно, линеарно разкъсване на мукозата и субмукозата с дължина 1 до 3 см в зоната на гастро-езофагеалното съединение. Може да има активно кървене или да се е образувал тромб над разкъсването.
От лабораторните изследвания се установява понижен брой на еритроцитите, хемоглобина и хематокрита. Изследва се коагулационният статус на пациента – време на кървене, протромбиново време, парциално тромбопластиново време, брой на тромбоцитите и др.
Синдромът на Малори – Вайс трябва да се разграничи от редица други причини за кръвоизлив от горните отдели на храносмилателния тракт, например варици на хранопровода, кървене на стомашна язва, перфорация на хранопровода, рак на стомаха или хранопровода.
Какво е лечението?
Синдромът на Малори – Вайс в повечето случаи се самоограничава – лезиите спират спонтанно да кървят след около 24 до 72 часа.
Целта на лечението е да се стабилизира общото състояние на пациента и да се спре кървенето. Прилага се:
- медикаментозно лечение – инхибитори на протонната помпа, съдосвиващи средства, антиеметични средства, при нужда кръвопреливане
- ендоскопско лечение – ендоскопска каутеризация, ендоскопско инжектиране на кръвоспиращи средства, например епинефрин, инжектиране на склерозиращи средства
- балонна тампонада за спиране на кървенето – чрез ендоскоп-водач в стомаха се въвежда катетър, в чийто край има балон. Раздуването на балона в мястото на разкъсване води до компресионна хемостаза
- хирургично лечение – в редки случаи, при които кървенето не спира, се прави надлъжна гастротомия в близост до хранопроводно-стомашното съединение и лезията се надшива.
