Синдромът на Boerhaave е рядко срещано състояние, което се характеризира с трансмурално разкъсване на хранопровода. Неразпозната навреме, руптурата на хранопровода предизвиква тежки усложнения, които водят до летален изход.
Синдромът на Boerhaave представлява 15% от случаите на руптура на хранопровода. Среща се по-често при мъже на възраст между 50 и 70-годишна възраст.
Какви са причините за спонтанна руптура на хранопровода?
Най-честата причина за спонтанна руптура на хранопровода е форсирано повръщане, което може да възникне вследствие на ексцесивно преяждене или прекомерна употреба на алкохол. Силната и продължителна кашлица също може да доведе до разкъсване на хранопровода. По-редки причини могат да бъдат повишаване на вътрекоремното налягане при продължително и травматично раждане, коремна травма и др.
Вследствие на форсирано повръщане или кашлица, в лумена на хранопровода настъпва внезапно повишаване на налягането при затворен глотис. Настъпва нарушение в работата на крикофарингеалния мускул, поради което той не се релаксира.
Най-често руптурата на хранопровода се получава в долната му трета.
Какви са симптомите при синдром на Boerhaave?
Синдромът на Boerhaave няма специфична клинична картина. Характерно за него е, че той може да имитира редица други заболявания. Съчетано с факта, че се среща изключителна рядко, спонтанната руптура на хранопровода представлява диагностично предизвикателство в клиничната практика.
Най-често се изявява с триадата на Маклер, която включва:
- повръщане
- подкожен емфизем
- гръдна болка.
В зависимост от мястото на руптурата, болка може да се появи в областта на шията, гърдите или корема. При висока локализация, освен шийна болка, може да се наблюдава дисфагия и дисфония.
Спонтанна руптура на хранопровода се подозира и при ретростернална болка, без наличието на подкожен емфизем, ако има анамнеза за тежка алкохолна интоксикация или обилно повръщане.
Само около една трета от пациентите в практиката се представят с характерните симптоми, което затруднява диагнозата. Останалите две трети от случаите протичат атипично.
Как се диагностицира синдром на Boerhaave?
Диагнозата се поставя на база анамнеза, клинична изява и образни изследвания. Насочено се търсят данни за обилно повръщане, алкохолна интоксикация, преяждане и мъчителна кашлица. Тъй като клиничната изява често е атипична, тя по-рядко е водеща в диагностичния процес.
Физикално може да се установят тахикардия, тахипнея, отслабено дишане от страната на руптурата, подкожен емфизем и положителен симптом на Hamman – силни крепитации, синхронни със сърдечната дейност, долавящи се при аускултация.
За поставяне на диагнозата в съображение влизат обзорна графия на белия дроб, на която може да се види разширение на медиастинума, а по-късно и наличие на плеврален излив; езофагограма и компютърна томография.
За езофагограмата се използва водно-разтворим контраст. При наличие на руптура настъпва изливане на контраста от мястото на дефекта. В днешно време по-често, обаче се използва компютърната томография, поради по-високата чувствителност на метода и по-детайлно представеното изображение на вътрешните органи.
Синдромът на Boerhaave трябва да се разграничи от следните заболявания:
- Дисекация на аортата
- Остър панкреатит
- Пневмоторакс
- Миокарден инфаркт.
Какво е лечението при спонтанна руптура на хранопровода?
Поведението зависи от редица фактори като мястото на руптурата, големината на дефекта, времето на диагностициране на състоянието и клиничната изява. Прилагат се консервативно, ендоскопско лечение или отворена хирургична интервенция. Необходимо е обемно заместване и антибиотична терапия. Ендоскопски се поставят стентове при откриване на състоянието след 24-тия час. Пълно отстраняване на дефекта се прави между 12-тия и 24-тия час чрез VATS или торакотомия.
Усложнения и прогноза:
С прогресиране на заболяването настъпват пневмомедиастинум, медиастинит, сепсис и шок, които могат да доведат до летален изход. Смъртността достига 35-40%, поради което синдромът на Boerhaave се счита за едно от най-леталните състояния, засягащи гастроинтестиналния тракт. Най-добри резултати се постигат при диагностициране руптурата между 12-тия и 24-тия час, с последваща хирургична интервенция. След 48-мия час смъртността достита 50%. Нелекувано състоянието завършва летално в 100% от случаите.
Автор: д-р Александра Стефанова
Прочетете за:
Анатомия на хранопровода
