Тимусната жлеза (тимус) е централен орган на имунната система. Той произвежда лимфоцити и има съществена роля в имунната защита на организма. Освен това тимусът изпълнява функции на ендокринна жлеза и продуцира хормони.
Анатомия на тимусната жлеза (тимус)
Тимусът се разполага зад гръдната кост, между двата бели дроба. Със задната си повърхност заляга към трахеята, големите кръвоносни съдове и перикарда на сърцето.
Тимусът расте интензивно до края на втората година от живота на детето, след което темповете на растеж се забавят. Най-големи размери тимусната жлеза има през пубертета. След това започва процес на обратно развитие (инволуция). Големината й намалява, а паренхима й се замества от мастна и съединителна тъкан.
Тимусът се състои от два дяла (лоба), които прилягат един към друг. Формата им може значително да варира. Понякога са дълги и тесни, а в други случаи – къси и широки. Тимусът има мека консистенция и сивкаворозов цвят в детска възраст, а при възрастни е жълтеникав.
Отвън тимусната жлеза е покрита от съединителнотъканна капсула, която изпраща прегради във вътрешността му. По този начин всеки дял се разделя на множество делчета. Периферната част на делчето се означава като кора, а централната като медула.
Кората на тимуса е изградена от множество лимфоцити, разположени в мрежа от ретикуларни (епителни) клетки. В медулата лимфоцитите са много по-малко. Тя съдържа кръгли телца, наречени тимусни или Хасалеви (телца на Хасал), които се състоят от дегенерирали епителни клетки.
При човека лимфоцитите произхождат от лимфоидната стволова клетка в костния мозък. В резултат на делене и диференциация се образуват последователно лимфобласти и пролимфоцити. Част от пролимфоцитите по кръвен път достигат до тимуса. Тук те се придвижват от кората към медулата на тимуса и се подлагат на делене и съзряване до Т-лимфоцити. Този процес на съзряване е сложен и се състои в експресиране на повърхността им на специфични молекули, които се обозначават като CD (cluster of differentiation) със съответно число, например CD3, CD4, CD8.
Най-важният етап в зреенето на тимус-зависимите лимфоцити (Т-лимфоцитите) е придобиването на Т-клетъчен рецептор. Втори основен момент в процеса на узряване е появата на CD4 и CD8 молекули. Т-лимфоцитите със CD4 молекула се приемат за помощни (хелперни), а тези със CD8 молекула за цитотоксично-супресорни.
Каква е функцията на тимусната жлеза (тимус)?
Основната функция на тимуса е да обучава Т-лимфоцитите след експресията на Т-клетъчен рецептор и на допълнителните CD4 или CD8 молекули да не реагират срещу собствените тъканни антигени на организма и да ги различават от генетично чуждите антигени, както и да се сенсибилизират към чуждите антигени и да ги елиминират.
Т-лимфоцитите, преминали обучението си в тимуса попадат в циркулацията и по кръвен път достигат до лимфните възли и слезката.
Т-лимфоцитите имат важна роля в защитата на организма срещу инфекции, особено причинени от вируси и гъбички. Имат роля при алергичните реакции от забавен тип, при противотуморния имунитет, при трансплантационния имунитет.
Ендокринната функция на тимуса се изразява в продукцията на хормони – тимулин, тимозин, тимусен хуморален фактор, тимопоетин. Те влияят върху процеса на зреене на лимфоцитите в тимуса. Освен това тимусните хормони оказват блокиращ ефект върху нервно-мускулното съединение. Доказани са взаимодействия и с други ендокринни жлези – хипофиза, надбъбречни и полови жлези.
Прочетете за:
Лимфоидни органи – осигуряват имунната защита
Костен мозък
