Тиреоидитът е възпалително заболяване на щитовидната жлеза. Засяга най-често жени на средна възраст. Причинява се от различни фактори – бактерии, вируси, медикаменти, лъчелечение, но най-често се предизвиква от автоантитела срещу щитовидната жлеза.
Пациентите, страдащи от тиреоидит могат да бъдат в хипертиреоидна, хипотиреоидна или еутиреоидна фаза.
- хипертиреоидна фаза
При увреждане на щитовидната жлеза в циркулацията попадат повишено количество тиреоидни хормони, което води до появата на симптоми на хипертиреоидизъм, например: нервност, раздразнителност, повишено изпотяване, влажна кожа, учестена сърдечна дейност, чести дефекации, загуба на тегло. Тази фаза обикновено трае 1 до 3 месеца.
- хипотиреоидна фаза
След прекомерното освобождаване на тиреоидни хормони в продължение на няколко седмици или месеци, може да последва хипотиреоидна фаза – нивата на щитовидните хормони са понижени и се появяват симптоми на хипотиреоидизъм, например: лесна умора, суха студена кожа, чупливи нокти, запек, сънливост, отслабване на паметта, забавена сърдечна дейност, забавено мислене.
- еутиреоидна фаза
През еутиреоидната фаза нивата на тироидните хормони са нормални. Тази фаза може да настъпи временно след хипертиреоидната фаза, преди да премине към хипотиреоидната фаза, или може да настъпи накрая, след като щитовидната жлеза се възстанови от възпалението.
Тиреоидитите са разнородна група заболявания на щитовидната жлеза. Те се различават по своята етиология, клинична картина и еволюция.
Класификацията на тиреоидитите може да се извърши по различни признаци. Например според причината за възникване, тиреоидитите могат да бъдат: автоимунни, бактериални, вирусни, лекарствено-индуцирани, пострадиационни и др.
В зависимост от хода на протичане, се разделят на остри, подостри и хронични.
Какви видове тиреоидити има?
Остър гноен (бактериален) тиреоидит
Острият гноен тиреоидит се среща рядко, тъй като щитовидната жлеза е капсулирана и е богато кръвоснабдена. Наблюдава се при възрастни хора, при пациенти с хронични заболявания и отслабена имунна защита.
Най-често се причинява от Грам-положителни бактерии (стафилококи, стрептококи) и по-рядко от Грам-отрицателни. Инфектирането обикновено става по хематогенен (кръвен) път от друг гноен, възпалителен процес в областта на шията, устната кухина и горната част на гръдния кош. По-рядко инфекцията прониква по лимфен път от съседни огнища (напр. тонзилити, зъбни абсцеси) и много рядко директно при травма.
Острият бактериален тиреоидит протича с висока температура, силна болка в областта на шията, която може да се разпространява към долната челюст, ушите. Щитовидната жлеза е увеличена, а кожата над нея е зачервена и затоплена. Регионалните лимфни възли са увеличени. От лабораторните изследвания се установява силно ускорена СУЕ и левкоцитоза.
Може да се формира абсцес в щитовидната жлеза и да настъпи фистулизация към кожата.
Лечението се извършва с широкоспектърни антибиотици. При поява на абсцес се извършва пункция или инцизия с дренаж на гнойната колекция.
Подостър (грануломатозен, гигантоклетъчен) тиреоидит на De Quervain
Подострият грануломатозен тиреоидит на Де Кервен обикновено се предшества от вирусна инфекция на горните дихателни пътища и се предполага, че има вирусна етиология, но липсват категорични доказателства за това. Налице е генетична предразположеност – често пациентите са носители на HLA- В35.
В щитовидната жлеза настъпва разрушаване на фоликулярни клетки, разраства грануломатозна тъкан, съдържаща гигантски, многоядрени клетки. Понякога се развива дифузна фиброза.
Характерни симптоми са: фебрилитет, изпотяване, отпадналост, болка в областта на щитовидната жлеза. Поради разрушаване на тиреоидните фоликули в кръвта постъпват тиреоидни хормони и се наблюдава хипертиреоидна симптоматика – изпотяване, топла кожа, учестена сърдечна дейност, тремор, загуба на тегло. По-късно нивото на щитовидните хормони се нормализира и пациентите са еутиреоидни. Рядко се стига до фиброза и траен хипотиреоидизъм. Заболяването продължава 1-2 седмици до няколко месеца, като са възможни рецидиви.
Прочетете за:
Видове тиреоидити -2-ра част
Подостър тиреоидит на Де Кервен
