Меню

В първите часове след началото на миокарден инфаркт може да възникнат усложнения, които понякога са фатални. Различават се ранни и късни усложнения. Ранните усложнения настъпват в първите часове до 3-4-ия ден, рядко до 7-ия ден, докато късните усложнения се появяват след 4-7-ия ден.

Ето някои усложнения, които могат да се появят след прекаран инфаркт на миокарда:

Ритъмни и проводни нарушения

При над 90 % от болните с остър миокарден инфаркт се наблюдават ритъмни нарушения.

  • камерни екстрасистоли – добре се повлияват от бета-блокери
  • камерна тахикардия (КТ)

Краткотрайна КТ (под 30 сек) се наблюдава при много от пациентите през първите 12 часа. Тя не води до неблагоприятна прогноза. Продължителната камерна тахикардия през първите 48 часа обаче повишава смъртността.

  • камерно мъждене (КМ)

Различават се първично и вторично камерно мъждене. Първичното камерно мъждене най-често възниква в първите 4 часа след инфаркта и не се съпровожда от сърдечна слабост или шок. Вторичното камерно мъждене се явява при левокамерна сърдечна недостатъчност и/или шок и има лоша прогноза. Камерно мъждене, което възниква 48 часа след началото на миокарден инфаркт се означава като късно КМ и се свързва с големи инфаркти.

  • синусова тахикардия – най-често е израз на съпровождащи състояния – фебрилитет, хиповолемия, сърдечна недостатъчност
  • синусова брадикардия
  • предсърдно трептене
  • предсърдно мъждене.

При миокарден инфаркт може да се засегне всяко едно ниво на проводната система. Възникват проводни нарушения:

  • AV блок – I, II, III степен
  • ляв бедрен блок, десен бедрен блок.

Застойна сърдечна недостатъчност

При голям процент от болните с миокарден инфаркт поради исхемията на миокарда е нарушена функцията на лявата камера. В резултат се развива остра застойна сърдечна недостатъчност с последствия от белодробен оток и кардиогенен шок.

Периинфарктен перикардит

Явява се при трансмурален преден или долен миокарден инфаркт. Обикновено е серофибринозен и е бързопреходен – преминава след 1 – 2 дни.

Митрална инсуфициенция

Острата митрална недостатъчност може да се дължи на папиларна дисфункция или на разкъсване на папиларен мускул. Когато се дължи на руптура на папиларен мускул протича много тежко с висока смъртност. Изявява се с болка, систоличен шум и застойна сърдечна недостатъчност.

Руптура на междукамерната преграда

Среща се рядко при масивна некроза и протича тежко. Изявява се с болка, силен систоличен шум и бързо развитие на застойна сърдечна недостатъчност.

Руптура на стената на лявата камера

Разкъсване на стената на лявата камера се среща при 1-3 % от болните с остър миокарден инфаркт. Най-често възниква през първите две седмици след масивен преден инфаркт. Води до сърдечна тампонада и в повечето случаи до внезапна смърт.

Аневризма на лявата камера

Аневризмата на лявата камера е сравнително късно усложнение, което се развива при обширни инфаркти, при които има и инфарктна експанзия. Белези на аневризма са: пулсации в прекордиума, наличие на трайна ST елевация на ЕКГ. Добре се визуализира на двуразмерна ехокардиография. Аневризмата може да се усложнява със застойна сърдечна недостатъчност, емболии, ритъмни нарушения и руптура на камерната стена.

Белодробен тромбоемболизъм

Белодробен емболизъм може да настъпи при образуване на тромбози най-често на дълбоките вени на долните крайници и на вените в малкия таз поради залежаване. Ето защо е важно ранното раздвижване на пациентите с инфаркт на миокарда.

Артериални емболии

Сравнително често усложнение е образуването на тромбоза в инфарктната зона на камерната стена. При тромб в лявата камера е възможно появата на емболии в мозъка, бъбреците, слезката.

Синдром на Дреслер

Синдромът на Дреслер представлява автоимунен процес – образуват се антитела срещу миокардни антигени. Обикновено възниква 2-4 седмици след инфаркта и може да рецидивира. Протича с перикардит, плеврит и пневмонит. Има фебрилитет, повишени левкоцити, перикардно или плеврално триене.

Постинфарктен рамо-ръка синдром

Касае се за периартрит на лявата раменна става или двустранно. Дължи се на нарушената трофика на раменната става при залежаване на пациентите. Своевременното раздвижване на болните намалява риска от това усложнение.

Рецидив на миокардния инфаркт

Възниква нова прясна некроза в зоната около първоначалния миокарден инфаркт, преди клиничните прояви и ензимите да са се нормализирали.

Прочетете за:
Остра сърдечна недостатъчност

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2021 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!