Херпес зостер се предизвиква от вируса на варицела зостер (VZV). След боледуване от варицела вирусът на варицела зостер остава в латентно състояние в спиналните ганглии. При реактивиране на този вирус се развива херпес зостер. Най-често реактивиране на вируса и изява на заболяването настъпва при по-възрастни хора, при пациенти с отслабена имунна система поради други заболявания, като например злокачествени заболявания, левкемии, лимфоми, СПИН, лечение с цитостатици или имуносупресори. Други фактори, които благоприятстват изявата на херпес зостер са лъчетерапия, стрес, настинка.

Херпес зостер се характеризира със силна болка и поява на везикулозен обрив по хода на засегнатите нерви. Най-често се засягат междуребрените (интеркосталните) нерви и троичния нерв (n. trigeminus), който има три клона и инервира лицето.

При херпес зостер могат да се наблюдават следните клинични форми и усложнения:

  • Лека форма

Среща се по-често при млади хора. Кожните прояви са леки, а може и да липсват (herpes zoster sine herpete).

  • Средно тежка форма

Това е формата с типичните за херпес зостер прояви.

  • Хеморагична форма (zoster haemorrhagicus)

Мехурчетата са изпълнени с кръвенисто съдържимо (хеморагичен ексудат).

  • Некротична форма (zoster gangraenosus)

Мехурчетата са върху некротична основа. Образуват се дълбоки язви, които зарастват бавно и оставят белези (цикатрикси). Среща се при пациенти със силно отслабена имунна система.

  • Генерализиран херпес зостер (zoster generalisatus)

Обривът се разпространява по цялото тялото подобно на варицелния. Среща се по-често при болни от СПИН, рак, след химиотерапия.

  • Постхерпетична невралгия

Постхерпетичната невралгия е най-честото усложнение при херпес зостер инфекция. Болезнеността остава и след завяхване на мехурчетата. Болката е по-мъчителна от тази в острия период и може да продължи седмици, месеци, а понякога и 1 – 2 години.

Вероятно в периферните сетивни нерви настъпват изменения, които ги правят хиперчувствителни. Възниква алодиния и хипералгезия. При алодиния се провокира болка от минимални дразнения, които обикновено не предизвикват болка, например лек допир на дреха. Хипералгезията представлява изключително силна болка, предизвикана от дразнител, който обикновено причинява умерена болка.

Постхерпетична невралгия се наблюдава предимно при по-възрастни пациенти.

  • Herpes zoster ophthalmicus

Възниква при засягане на n. ophthalmicus (очен нерв) – един от трите клона на троичния нерв. Появата на мехурчета по носа или клепача и челото е сигурен признак за възпаление на окото. Най-често се засяга роговицата, като може да се стигне до слепота. Други очни усложнения са конюнктивит, увеит, парализа на очедвигателни мускули.

  • Oral herpes zoster

Възниква при засягане на другите два клона на троичния нерв – n. maxillaris (горночелюстен нерв) и  n. mandibullaris (долночелюстен нерв). При увреждане на горночелюстният нерв могат да се засегнат твърдото небце, увулата, сливиците, горната челюст. При увреждане на долночелюстният нерв могат да се засегнат предната част на езика, пода на устната кухина, букалната лигавица, долната челюст.

  • Herpes zoster oticus

Херпес зостер на ухото възниква при засягане на слухово-равновесния нерв (n. vestibulocochlearis). Протича със силна болка в засегнатото ухо, световъртеж, понижение на слуха. Установяват се мехурчета в областта на ушната мида и външния слухов канал.

  • Синдром на Рамзи-Хънт (Ramsay-Hunt)

Когато herpes zoster oticus се асоциира с парализа на лицевия нерв се говори за синдром на Рамзи-Хънт. Дължи се на засягане на ganglion geniculi на лицевия нерв  (n. facialis) и разположеният в близост до него слухово-равновесен нерв.
Синдромът на Рамзи-Хънт се характеризира с:
парализа на лицевия нерв (n. facialis)
– болка в ухото, шум в ухото, намален слух
– вестибуларни нарушения – гадене, повръщане, замаяност, световъртеж
– нарушения във вкусовите усещания
– везикулозен обрив в ушния канал, по небцето, езика.

  • Бактериална суперинфекция

Особено застрашени са пациентите с ниски левкоцити. Най-често се касае за стафилококови инфекции, като може да се развие и стафилококов сепсис. По-рядко се срещат вторични инфекции със стрептококи.

  • Други редки усложнения при херпес зостер са:
    енцефалит и менингоенцефалит
    – трансверзален миелит
    – пневмонии и др.
  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2021 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!