Фрактура на глезена (счупване на глезена) е сравнително честа травма. Наблюдава се предимно в зряла възраст (45-55 г).
Каква е анатомията на глезенната става?
В образуването на глезенната става участват големия пищял (тибия), малкия пищял (фибула) и скочната кост (талус). Дисталните краища на тибията и фибулата във вид на вилка обхващат макарата на скочната кост. Ставната капсула на глезенната става е укрепена от здрави връзки. От вътрешната страна се разполага lig. deltoideum – започва от вътрешния глезен и се разклонява към различни костни точки на ходилото. От външната страна на ставата се намират три връзки, които започват от външния глезен и завършват на кости на ходилото.
Движенията в глезенната става са дорзална и плантарна флексия. Под действието на външни сили са възможни и някои принудителни движения.
Какви видове фрактури на глезена има?
Различават се следните видове фрактури на глезена:
- на вътрешния глезен – fractura malleoli medialis
- на външния глезен – fractura malleoli lateralis
- едновременно счупване на двата глезена – fractura bimalleolaris
- счупване на двата глезена в комбинация със задния ръб на ставната повърхност на тибията – fractura trimalleolaris.
При глезенните фрактури могат да се разкъсат и връзките, укрепващи ставата – вътрешната връзка (lig. deltoideum), външните връзки, както и дисталната тибио-фибуларна синдесмоза. Когато има само разкъсване на връзките без фрактура се касае за навяхване на глезена.
Какви са причините за фрактура на глезена (счупване на глезена)?
Глезенните счупвания се получават в резултат от действието на външна сила, която предизвиква принудителни движения в глезенната става.
Най-честите механизми, по които възниква фрактура на глезена са:
- стъпване върху външния ръб на ходилото
- стъпване върху вътрешния ръб на ходилото
- рязко извиване на ходилото навън
- значителна плантарна или дорзална флексия
- при падане от голяма височина на крака
- директен удар на костите, образуващи глезенната става.
Счупванията на глезена могат да бъдат открити и закрити. При откритите травми има рана на кожата, а счупените костни фрагменти са в контакт с околната среда. При откритите травми има голям риск от инфектиране.
Глезенните фрактури могат да се съчетаят и с изкълчване (луксация) на глезенната става – луксационни фрактури.
Какви са симптомите при фрактура на глезена (счупване на глезена)?
Болните се оплакват от внезапна, силна болка в глезенната става. Появява се оток, ставата се подува и деформира. При неразместени счупвания функцията на ставата е леко нарушена. Болният може да ходи, но накуцва. При разместени счупвания на глезените пострадалият не може да ходи, тъй като всеки опит за стъпване на крака води до много силна болка.
Когато освен фрактура има и изкълчване на глезенната става движенията са блокирани. При засягане на нерви движенията на пръстите на крака са невъзможни, при наличие на подкожен кръвоизлив има посиняване на кожата, изстиване на ходилото настъпва при увреждане на артериален съд.
Как се поставя диагнозата фрактура на глезен?
Диагнозата се поставя въз основа на:
- анамнезата за травма в глезенната става – погрешно стъпване, падане от високо
- клиничните симптоми – поява на силна болка
- физикалното изследване – установяването на оток, деформация на глезенната става, посиняване на кожата, подвижност на костните фрагменти
- при съмнение за глезенна фрактура задължително се прави рентгеново изследване във фас и профил.
Първа помощ при счупен глезен
При съмнение за счупване на глезена трябва да обездвижите крайника, за да намалите болката и да предотвратите размествания и усложнения. В първите часове след травмата може да се постави лед с цел намаляване на отока. За намаляване на болката и отока може да направите превръзка с еластичен бинт. Повдигането на крака също намалява подуването и болката.
Какво е лечението при фрактура на глезена (счупване на глезена)?
Изборът на метод на лечение зависи от тежестта на фрактурата.
При глезенни фрактури, при които костните фрагменти са незначително разместени може да се направи наместване по закрития способ, след което крайника се имобилизира чрез гипсова превръзка за 45 дни.
При по-тежки фрактури със значително разместени костни фрагменти, с разкъсани лигаменти или при открити счупвания се провежда оперативно лечение. Извършва се наместване и задържане на костните фрагменти – остеосинтеза чрез винтове, плаки, пирони, игли.
След сваляне на гипсовата имобилизация се препоръчва рехабилитация.
