Вирусният хепатит С представлява възпаление на черния дроб, причинено от хепатитен вирус С (HCV). В повечето случаи протича без жълтеница и безсимптомно. От всички вирусни хепатити най-често хронифицира хепатит С.
Кой е причинителят на хепатит С?
Причинителят на хепатит С е хепатитният вирус С (HCV). Той е РНК вирус от семейство Flaviviridae. Известни са 6 генотипа, като у нас преобладава I-ви генотип. Хепатитният С вирус е много устойчив на външни условия и на дезинфектанти.
Как става заразяването с хепатитния вирус С?
Източник на инфекцията е болният човек и здравите вирусоносители. Болният е заразителен преди появата на жълтеница и в острата фаза на болестта.
Заразяването с хепатитният вирус С става главно по кръвен път – чрез преливане на кръв и кръвни продукти, при операции, кръвни манипулации, стоматологични интервенции, хемодиализа и др.
Рядко заразяването може да стане по полов път, както и от майката на детето.
Повишен риск от заразяване с хепатитен вирус С има при:
- болни, на които се прилагат чести кръвопреливания, напр. болни от хемофилия
- болни на хемодиализа
- медицински работници – лекари, стоматолози, лаборанти, медицински сестри
- венозни наркомани
- хора с рисково сексуално поведение.
Какви са симптомите при хепатит С?
Инкубационният период (времето от заразяване до появата на първите симптоми) при хепатит С е 30 до 90 дни.
Над 80 % от случаите на хепатит С протичат безсимптомно, като здраво вирусоносителство.
При клинично проявените форми се наблюдават следните периоди:
- Продромален период
Хепатит С има постепенно начало с отпадналост, главоболие, понижен апетит, гадене, повръщане, тежест в корема, болки в ставите, рядко температурата е повишена. Този стадий продължава 5 до 7 дни.
- Иктеричен период
Иктеричният период се характеризира с поява на жълтеница – пожълтяват склерите, лигавицата на устата, кожата. Черният дроб е леко увеличен.
Само в 20 до 40 % от случаите на клинично проявените форми се наблюдава жълтеница. Понякога единственият белег на заболяването е повишеното ниво на аминотрансферазите в кръвта.
- Възстановителен период
Най-характерната черта на хепатит С е забавения ход на оздравяването. Задържат се повишени стойности на аминотрансферазите и хепатомегалията (увеличения черен дроб). Само 20 % от болните с остър вирусен хепатит С успяват да оздравеят.
Ако след 6-ия месец стойностите на АлАТ не се нормализират, а се задържат 2 пъти над нормата, може да се мисли за хронифициране на заболяването. До 80 % от болните развиват хроничен хепатит С.
Хроничният хепатит С обикновено протича безсимптомно. Заболяването прогресира бавно, като чернодробна цироза може да се развие след 20 години, а след 30 години първичен рак на черния дроб.
Хроничната инфекция с хепатитния вирус С може да причини и екстрахепатални усложнения, например мембранозен гломерулонефрит, криоглобулинемия, автоимунен тиреоидит.
Как се поставя диагнозата хепатит С?
За диагностицирането на хепатит С допринасят:
- данни от анамнезата – болният съобщава за извършено кръвопреливане, за извършена операция.
- клиничните симптоми – жълтеница
- физикалния преглед – пожълтели склери и кожа, увеличен черен дроб
- лабораторни изследвания – повишени стойности на аминотрансферазите – АлАТ и АсАТ.
- серологични изследвания – доказване на HCV-РНК и антитела срещу HCV.
Чрез PCR (полимеразна верижна реакция) може да се определи HCV-РНК още на 5 – 10-ия ден след заразяването и да се докаже вирусната репликация.
Антитела срещу HCV се откриват в серума на над 80 % от болните. Антителата обаче се появяват около 3 месеца след началото на острия хепатит С. Поради това изследването на антитела срещу HCV чрез ELISA не е подходящо при остър хепатит С.
Хроничният хепатит С трябва да се отдиференцира от другите видове вирусни хепатити.
Какво е лечението при хепатит С?
При хепатит С се провежда продължително лечение с интерферон – гликопротеин с противовирусен ефект.
Счита се, че пациентът е оздравял, когато АлАТ и HCV-РНК се задържат нормални 6 месеца след спиране на лечението.
Основната профилактична мярка при хепатит С е задължителен серологичен скрининг на донорската кръв.
Прочетете за:
Остър вирусен хепатит – причини
Видове хепатит
