Начало Актуални теми Херпес зостер офталмикус – очен херпес зостер

Херпес зостер офталмикус – очен херпес зостер

херпес зостер офталмикус
херпес зостер офталмикус

Херпес зостер офталмикус е вирусна инфекция, засягаща n. ophthalmicus и инервираната от него област. Характеризира се с едностранен периорбитален везикулозен обрив и възпаление на различни очни структури. Може да протече остро или хронично. Ссреща се по-често при хора над 60-годишна възраст.

Заболяването възниква при реактивиране на Varicella zoster вирусът (VZV), който се намира в латентно състояние в ганглия на троичния нерв.

N. ophthalmicus е първият от трите клона на троичния нерв (n. trigeminus). Представлява сетивен нерв, който излиза от периферния ганглий на троичния нерв (ganglion trigeminale). Навлиза в очницата и се дели на три клона:

  • челен нерв (n. frontalis) – инервира кожата на челото, отчасти на темето, кожата и конюнктивата на вътрешната част на горния клепач
  • носоворесничест нерв (n. nasociliaris) – чрез своите клонове осъществява сетивната инервация на очната ябълка, кожата на носа, лигавицата на носната кухина, част от долния клепач и конюнктивата
  • слъзен нерв (n. lacrimalis) – инервира слъзната жлеза, кожата на клепача и конюнктивата.

Окото се засяга от херпес зостер само когато клончетата на n. nasociliaris се засегнат от VZV. Засягането на челния и слъзния нерв се локализира в областта на кожата на челото, носа и клепачите.

Какви са симптомите при херпес зостер офталмикус?

Първите симптоми на болестта са силно главоболие, отпадналост, повишена температура, гадене, повръщане, болки по цялото тяло. След 1 до 3 дни се появява кожен обрив. Образуват се мехурчета (везикули) едностранно по челото, горния клепач и върха на носа (признак на Хътчинсън). Постепенно мехурчетата засъхват и се покриват с крусти, които след време отпадат и под тях остават виолетови цикатрикси по кожата. В стадия на обрива има силна, стрелкаща, изгаряща болка в засегнатия участък. Обривът може да се задържи 10-15 дни, като има последователни тласъци.

Най-честите очни прояви при херпес зостер офталмикус са: блефарит, конюнктивит и повърхностен кератит. Клепачите и конюнктивата са възпалени, оточни, появяват се мехурчета, които бързо се пукат и не остават цикатрикси. Оплакванията обикновено преминават за една седмица, но може да възникне вторичен бактериален конюнктивит.

Повърхностният кератит най-често е под формата на повърхностен точковиден кератит (KPS). По повърхността на роговицата има множество точковидни лезии, съдържащи вируса. По-рядко се развива дендритен кератит, при който лезиите имат дървовиден вид.

Понякога по-късно може да се развие и дълбок кератит, който да причини сериозни усложнения – опацитати на роговицата, зони на изтъняване, неправилен астигматизъм, които водят до трайно понижаване на зрителната острота.

Други офталмологични прояви на очния херпес зостер са:

  • остър преден увеит, водещ до секторна атрофия на ириса
  • еписклерит, склерит
  • съдова оклузия на ретината
  • остра некроза на ретината
  • оптичен неврит
  • вторична глаукома.

При тежки случаи на инфекция с херпес зостер може да се развие енцефалит, менингоенцефалит.

Как се диагностицира херпес зостер офталмикус?

Диагнозата на заболяването се основава на данните от:

  • физикалния преглед – установява се едностранен мехурчест обрив по челото, клепача, носа
  • пълен офталмологичен преглед – установява се кои очни структури са засегнати.

Какво е лечението при херпес зостер офталмикус?

Целта на лечението е да се намали болката и да се избегнат тежки очни усложнения. Възможно най-рано трябва да се започне лечение с противовирусни средства – Zovirax, Zelitrex. Прилагат се още обезболяващи средства, кортикостероиди, имуностимулатори.

Прочетете за:
Херпес зостер (Herpes zoster)
Усложнения при херпес зостер