Меню

Хипертиреоидизмът е състояние, при което щитовидната жлеза произвежда повече от необходимото количество хормони. Повишените нива на щитовидните хормони ускоряват редица процеси и системи в организма. Характерни симптоми са: нервност, повишена активност, бърз говор, обилно изпотяване, загуба на тегло, сърцебиене, учестен пулс, чести дефекации и др.

Повишените тиреоидни хормони увеличават силата и честотата на съкращението на сърдечния мускул и увеличават количеството кислород, което е необходимо на сърцето. Работата на сърцето е значително увеличена и това може да доведе до редица проблеми.

Сърдечно-съдови симптоми при хипертиреоидизъм

Чести прояви от страна на сърдечно-съдовата система при хипертиреоидизъм са:

  • Синусова тахикардия

Синусовата тахикардия представлява ускоряване на сърдечната дейност при покой над 100 удара/минута, с правилен синусов ритъм. Най-силно изразена е при физическо натоварване, но може да се наблюдава дори по време на сън.

  • Бърз и висок пулс – пулсус целер
  • Акцентуиран I тон на сърдечния връх
  • Екстрасистоли – пациентите усещат екстрасистолите като прескачане или спиране на сърцето.
  • Предсърдно мъждене

Предсърдното мъждене (фибрилацио атриорум) представлява хаотични съкращения на отделни части на предсърдната мускулатура в резултат на ектопични предсърдни импулси с честота 350-600, които водят до абсолютна аритмия. Среща се по-често при пациенти над 50 години.  Трудно се повлиява от антиритъмни медикаменти. След лечение с тиреостатици и навлизане на болния в еутиреоидно състояние спонтанно се възвръща синусовият ритъм при повечето пациенти.

  • Високо кръвно налягане

При хипертиреоидизъм се наблюдава артериална хипертония от систолен тип с ниска диастола – има голям систолно-диастолен диапазон (симптом на Панде). Високото систолично налягане се дължи на увеличения обем на циркулиращата кръв, а ниското диастолично налягане на намаления съдов тонус. Поради голямата амплитуда между систолното и диастолното налягане, се наблюдават скачащи каротиди на шията.

  • Болка зад гръдната кост

Когато сърцето се съкращава по-силно и изпомпва повече кръв, сърдечният мускул се нуждае от повече кислород. Ако болните с хипертиреоидизъм имат и стеснени коронарни артерии, то те могат да изпитат болка зад гръдната кост, известна като ангина пекторис (стабилна стенокардия). Това е най-честата форма на исхемична болест на сърцето (ИБС). Възниква когато стеснените коронарни артерии не могат да доставят необходимото количество кислород на сърдечния мускул.

  • Вторична кардиомиопатия

Кардиомиопатията представлява хипертрофия и разширяване на сърдечните кухини. В резултат сърцето се уголемява, а функцията му се нарушава като се развива сърдечна недостатъчност. Дори след като в резултат на лечението се постигне еутиреоидизъм, сърдечната симптоматика персистира.

  • Тиреотоксично сърце – декомпенсирала сърдечна недостатъчност

При подължителен и тежък хипертиреоидизъм се развива тиреотоксично сърце (cor thyreotoxicum) с трайни ритъмни нарушения и сърдечна декомпенсация, които не се повлияват от дигиталисови и антиаритмични медикаменти. Налице е високо дебитна сърдечна недостатъчност.

Прочетете за:
Хипертиреоидизъм

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!