Хипертиреоидизмът е състояние, при което щитовидната жлеза произвежда повече от необходимото количество хормони. Повишените нива на щитовидните хормони ускоряват редица процеси и системи в организма. Характерни симптоми са: нервност, повишена активност, бърз говор, обилно изпотяване, загуба на тегло, сърцебиене, учестен пулс, чести дефекации и др.
Повишените тиреоидни хормони увеличават силата и честотата на съкращението на сърдечния мускул и увеличават количеството кислород, което е необходимо на сърцето. Работата на сърцето е значително увеличена и това може да доведе до редица проблеми.
Сърдечни симптоми при хипертиреоидизъм
Чести прояви от страна на сърдечно-съдовата система при хипертиреоидизъм са:
- Синусова тахикардия
Синусовата тахикардия представлява ускоряване на сърдечната дейност при покой над 100 удара/минута, с правилен синусов ритъм. Най-силно изразена е при физическо натоварване, но може да се наблюдава дори по време на сън.
- Бърз и висок пулс – пулсус целер
- Акцентуиран I тон на сърдечния връх
- Екстрасистоли – пациентите усещат екстрасистолите като прескачане или спиране на сърцето.
- Предсърдно мъждене
Предсърдното мъждене (фибрилацио атриорум) представлява хаотични съкращения на отделни части на предсърдната мускулатура в резултат на ектопични предсърдни импулси с честота 350-600, които водят до абсолютна аритмия. Среща се по-често при пациенти над 50 години. Трудно се повлиява от антиритъмни медикаменти. След лечение с тиреостатици и навлизане на болния в еутиреоидно състояние спонтанно се възвръща синусовият ритъм при повечето пациенти.
- Високо кръвно налягане
При хипертиреоидизъм се наблюдава артериална хипертония от систолен тип с ниска диастола – има голям систолно-диастолен диапазон (симптом на Панде). Високото систолично налягане се дължи на увеличения обем на циркулиращата кръв, а ниското диастолично налягане на намаления съдов тонус. Поради голямата амплитуда между систолното и диастолното налягане, се наблюдават скачащи каротиди на шията.
- Болка зад гръдната кост
Когато сърцето се съкращава по-силно и изпомпва повече кръв, сърдечният мускул се нуждае от повече кислород. Ако болните с хипертиреоидизъм имат и стеснени коронарни артерии, то те могат да изпитат болка зад гръдната кост, известна като ангина пекторис (стабилна стенокардия). Това е най-честата форма на исхемична болест на сърцето (ИБС). Възниква когато стеснените коронарни артерии не могат да доставят необходимото количество кислород на сърдечния мускул.
- Вторична кардиомиопатия
Кардиомиопатията представлява хипертрофия и разширяване на сърдечните кухини. В резултат сърцето се уголемява, а функцията му се нарушава като се развива сърдечна недостатъчност. Дори след като в резултат на лечението се постигне еутиреоидизъм, сърдечната симптоматика персистира.
- Тиреотоксично сърце – декомпенсирала сърдечна недостатъчност
При подължителен и тежък хипертиреоидизъм се развива тиреотоксично сърце (cor thyreotoxicum) с трайни ритъмни нарушения и сърдечна декомпенсация, които не се повлияват от дигиталисови и антиаритмични медикаменти. Налице е високо дебитна сърдечна недостатъчност.
Прочетете за:
Хипертиреоидизъм
