При повечето пациенти артериалната хипертония има доброкачествен ход – развива се бавно с постепенно засягане на прицелните органи – сърце, бъбреци, мозък, ретина. В някои случаи обаче могат да възникнат хипертонични кризи.
Хипертоничната криза представлява рязко повишаване на артериалното налягане: за систолното над 200 – 220 mmHg, а за диастолното над 100 – 120 mmHg.
Повишен риск от поява на хипертонична криза има при пациенти с есенциална или вторична артериална хипертония (например при бъбречни, ендокринни, сърдечно-съдови заболявания). При тях хипертонична криза може да се провокира от хирургична операция, прием на много солени храни, злоупотреба с алкохол, при спиране на провежданата антихипертензивна терапия.
Какви са признаците на хипертонична криза?
Въз основа на клиничните прояви се различат два типа хипертонични кризи.
Първият тип има по-леко и краткотрайно протичане – до няколко часа. Основните симптоми са силно главоболие, виене на свят, гадене, повръщане, сърцебиене, повишена възбуда, зачервяване на лицето, изпотяване, болка в гърдите. При този тип хипертонична криза няма увреждане на прицелните органи.
Вторият тип има много по-тежко протичане и продължителност до 4 – 5 дни. Освен симптомите, характерни за първия тип, при този тип могат да възникнат много тежки усложнения:
- хипертонична енцефалопатия – развива се 12 – 48 часа след рязко и трайно повишаване на артериалното налягане. Появяват се: мозъчен оток, застойни папили, силно главоболие, зрителни нарушения, обърканост, гърчове, хемипарези
- преходни мозъчно-съдови нарушения до мозъчен инсулт
- зрителни нарушения до преходна слепота
- остра левокамерна сърдечна недостатъчност – кардиална астма, белодробен оток
- ритъмни и проводни нарушения
- стенокардия до миокарден инфаркт
- дисекация на аортата
- остра бъбречна недостатъчност – намалява количеството на отделяната урина, повишава се уреята и креатинина в кръвта, появат се еритроцити в урината
- еклампсия при бременни.
Какво е лечението при хипертонична криза?
Хипертоничната криза е спешно състояние, което изисква незабавни мерки за понижаване на кръвното налягане. Целта е превенция или ограничаване на органните увреждания.
При по-лека хипертонична криза (първи тип) се прилагат перорално антихипертензивни медикаменти – нифедипин, нитроглицерин и др.
При по-тежка хипертонична криза (втори тип) лечението трябва да се проведе в болнично заведение. Венозно се инжектират антихипертензивни средства.
Важно е кръвното налягане да не се понижава внезапно (особено при пациенти с мозъчно-съдови заболявания) поради опасност от мозъчна, бъбречна или коронарна исхемия.
Прочетете за:
Високо кръвно налягане (артериална хипертония)
Симптоми и усложнения на високото кръвно налягане
