Начало Актуални теми Хипотиреоидна криза (микседемна кома)

Хипотиреоидна криза (микседемна кома)

хипотиреоидна криза (микседемна кома)
хипотиреоидна криза (микседемна кома)

Хипотиреоидната кома, известна още като хипотиреоидна криза (микседемна криза) е рядко животозастрашаващо състояние, което възниква при пациенти с тежък, продължителен, недиагностициран или неефективно лекуван хипотиреоидизъм. Обикновено се провокира от друго системно заболяване.

Микседемната кома се развива предимно при по-възрастни жени през зимните месеци.

Какви са причините за микседемна кома?

Повечето пациенти с хипотиреоидна кома имат анамнеза за хипотиреоидизъм, операция на щитовидната жлеза или лечение с радиоактивен йод по повод заболяване на щитовидната жлеза.

Много рядко причината е увреждане на хипофизата или хипоталамуса, при което се нарушава сигнализацията към щитовидната жлеза да произвежда хормони.

Кои са провокиращите фактори?

Настъпването на хипотиреоидна криза най-често се провокира от: излагане на студ, инфекция (пневмония), лекарства (диуретици, транквилизатори, седативни средства), травма, инсулт, миокарден инфаркт, сърдечна недостатъчност, стомашно-чревен кръвоизлив и др.

Какви са симптомите на хипотиреоидна криза?

Преди да се развие микседемна кома, обикновено дълго време са налице симптоми на хипотиреоидизъм, които обаче може да са останали недиагностицирани.

Основните характеристики на хипотиреоидната криза са:

  • промени в съзнанието

Въпреки термина микседемна кома, много пациенти не са в кома, но имат различна степен на променено съзнание. Обикновено сомнолентност и летаргия са налице в продължение на месеци. Летаргията обаче може да се развие в ступор и в коматозно състояние.

  • понижена телесна температура (хипотермия) под 35 – 32 ºС

Колкото по-ниска е телесната температурата, толкова по-лоша е прогнозата. При наличие на инфекциозно заболяване може да липсва треска.

  • понижено кръвно налягане (хипотония) – липсата на лека диастолна хипертония при пациенти с тежък хипотиреоидизъм е предвестник на предстояща микседемна кома
  • забавено дишане
  • забавена сърдечна дейност (брадикардия)
  • хипоксемия – ниски нива на кислород в кръвта
  • хиперкапния – повишени стойности на въглероден диоксид в кръвта
  • асцит, плеврит, перикарден излив
  • отоци по лицето (клепачите, устните, езика), по цялото тяло, особено по подбецриците
  • паралитичен илеус.

Как се диагностицира хипотиреоидната криза?

Диагнозата микседемна кома се основава на:

  • данни от анамнезата

Повечето пациенти съобщават за наличие на хипотиреоидизъм. Някои пациенти обаче имат недиагностициран хипотиреоидизъм и микседемната кома е първоначална изява.

  • физикалния преглед – установява се хипотермия, промени в съзнанието, хипотония и характерните симптоми на хипотиреоидизъм.
  • лабораторни изследвания

От лабораторните изследвания може да се установи: хипонатриемия, хипогликемия, хиперхолестеролемия и високи серумни нива на креатинин.

Повечето пациенти имат понижен FT4 и FT3, и висок TSH. Ниското или нормално ниво на TSH с ниски нива на свободен Т4 и свободен Т3 може да показва, че хипотиреоидизмът се дължи на дисфункция на хипофизата или хипоталамуса.

  • рентгенография на гръден кош – може да покаже признаци на кардиомегалия, перикарден излив, застойна сърдечна недостатъчност или плеврален излив.
  • ЕКГ – електрокардиографията може да покаже синусова брадикардия, QRS комплекси с ниска амплитуда, удължен QT интервал, сплескани или обърнати Т вълни, аритмия.

Какво е лечението на хипотиреоидната кома?

Хипотиреоидната криза е спешно състояние, което изисква незабавна хоспитализация. Ранното диагностициране, бързото приложение на тиреоидни хормони и адекватните поддържащи мерки са от съществено значение за успешното лечение. Прогнозата обаче остава лоша, като смъртността варира между 20% и 50%.

Извършва се корекция на:

  • хипотиреоидизма – прилагат се интравенозно тиреоидни хормони – Т4 и Т3
  • надбъбречната недостатъчност – провежда се лечение с кортикостероиди

Пациентите с хипотиреоидизъм може да имат съпътстваща надбъбречна недостатъчност. Риск от остра надбъбречна недостатъчност има и поради ускорения метаболизъм на кортизола, което е последица от заместителното лечение с щитовидни хормони. Това налага вливането на кортикостероиди.

  • хиповентилацията – механична вентилация може да е необходима, особено при пациенти със затлъстяване.
  • хипотермия – може да се използват топли одеяла, затопляне на стаята, вливане на затоплени течности.
  • хипонатриемия – вливане на водно-солеви разтвор
  • хипотония – обикновено се корегира чрез хормоналната терапия. Ако кръвното налягане продължава да бъде ниско може да се влеят течности. При нужда се прилага и допамин.
  • хипогликемия – при понижаване на кръвната захар се вливат глюкозни разтвори
  • търсят се и се отстраняват провокиращи фактори. Профилактично се прилагат антибиотици до изключване на инфекция.

Прочетете за:
Хипотиреоидизъм
Видове хипотиреоидизъм