Хламидиите са облигатни вътреклетъчни Грам-отрицателни бактерии, които се размножават само в живи клетки. Род Chlamydia има четири вида: C. trachomatis, C. psittaci, C. pneumoniae и C. pecorum, като само първите три вида причиняват заболявания у човека.
Каква е морфологията на хламидиите?
Хламидите съществуват в две морфологични форми – елементарни телца и ретикуларни телца. Елементарните телца имат сферична форма с диаметър 0,2-0,4 µm. Те притежават ядрен материал, няколко рибозоми и ригидна трислойна стена. Те са инфекциозните форми.
Ретикуларните телца са размножаващите се вътреклетъчно, метаболитно активни форми. Те имат размери 0,6-1,5 µm.
Хламидиите са неподвижни, без ресни и пили. Притежават пръчковидни израстъци, чрез които получават хранителни вещества от клетката-гостоприемник.
Жизнен цикъл на хламидиите
Хламидиите са вътреклетъчно паразитиращи бактерии с изключителен тропизъм към епителните клетки на лигавиците. Най-честите прицелни клетки (клетки-гостоприемници) са: епителните клетки на урогениталния тракт (лигавицата на уретрата, маточната шийка, матката и маточните тръби), клетките на конюнктивата на окото, синовията на ставите, пневмоцитите и др.
Хламидиите се размножават само в живи клетки на макроорганизма, клетъчни култури и в жълтъчния сак на кокоши ембриони.
Цикълът на развитие на хламидиите е сложен и продължава при различните видове от 48 до 72 часа.
Заразяването става с елементарни телца, които са инфекциозните форми. Те се прикрепват към мембраната на епителните клетки и чрез ендоцитоза и фагоцитоподобен процес навлизат в тях.
След като проникнат в епителната клетка, хламидиите остават в образувана ендоцитна вакуола. След 1-2 часа елементарните телца се диференцират в т.нар. начални телца, които са с по-големи размери.
Вакуолите започват да се сливат помежду си, а включените в тях телца се диференцират в ретикуларни телца. Те започват да се делят чрез напречно делене до 100-500 предшественици на елементарни телца. След съзряването им до инфекциозни елементарни телца, те напускат клетката-гостоприемник чрез екзоцитоза или като я разрушават (при инфекция с C. psittaci) и инфектират съседните клетки.
Антигенен строеж
Хламидиите имат три големи групи антигени: родовоспецифични, видовоспецифични и серотиповоспецифични.
Родовоспецифичният антиген е общ за рода Хламидия. Локализира се във външната мембрана и може да се докаже чрез РСК, имунофлуоресценция и ELISA.
Освен това хламидиите имат множество видово- и серотиповоспецифични антигени, локализирани в главните протеини на външната мембрана.
Различните видове и серотипове хламидии причиняват различни заболявания.
Chlamydia trachomatis има три серовара:
- серовар А, В, Ва и С – причинява трахома – конюнктивит и кератит
- серовар D, E, F, G, H, I, J и K – причинява урогенитални инфекции, паратрахома, неонатална пневмония
- серовар L:1, L:2 и L:3 – причинява венерически лимфогранулом.
Chlamydia psittaci има два серовара и причинява орнитоза.
Chlamydia pneumoniae има един серовар и причинява атипична пневмония.
Резистентност
Хламидиите са слабо устойчиви на физични и химични въздействия във външната среда. Те преживяват извън живите клетки много кратко време.
При 55-70 ºС загиват за 10-15 минути. При ниска температура обаче се съхраняват продължително време. Съвременните дезинфектанти ги унищожават за минути, но има и резистентни щамове.
Микробиологична диагноза
За доказване на хламидии се изследват различни материали: конюнктивален, цервикален, уретрален, простатен секрет, еякулат, кръв, храчки.
Микробиологичната диагноза се осъществява чрез:
- микроскопско изследване
Препаратите се оцветяват по Гимза, с йоден разтвор по Райс и други методи. Имунофлуоресцентният метод позволява да се видят ретикуларните телца в заразените клетки с помощта на моноклонални антитела.
- изолиране на причинителя на кокоши ембриони
- серологично изследване – РСК и ELISA – търсят се повишени нина на антитела към причинителя
- ензимен имунен анализ.
Прочетете за:
Хламидии – какви заболявания причиняват – 1-ва част
Болести, причинени от хламидии – 2-ра част