Задстомашната жлеза (панкреас) е разположена в коремната кухина зад стомаха. Състои се от екзокринна (външносекреторна) част, чиято функция е свързана с храносмилането и ендокринна (вътрешно секреторна) част, представена от Лангерхансовите острови.
Панкреасът анатомично се разделя на три части: глава, тяло и опашка. Главата на панкреаса е най-дебелата му част и приляга плътно към дъгата на дуоденума. Тялото на панкреаса има форма на тристенна призма, а опашката му достига до слезката.
Екзокринната част на панкреаса се състои от множество делчета. Делчетата са съставени от ацини, изградени от един ред ацинозни клетки, разположени в кръг около интралобуларно каналче. Ацинозните клетки секретират ензими, разграждащи белтъците, мазнините и въглехидратите. Тези ензими влизат в състава на панкреасния сок и чрез главния отводящ канал на панкреаса попадат в чревния тракт.
Ендокринната част на панкреаса представлява около 1.5 % от масата на жлезата. Лангерхансовите острови са пръснати из цялата жлеза, като броят им варира от 200000 до 2 милиона. Те се състоят от четири вида клетки: алфа, бета, делта и РР (още наричани гама или F-клетки). Бета-клетките са най-много (70%) и те секретират хормона инсулин. Алфа-клетките (около 25%) произвеждат глюкагон, делта-клетките – соматостатин, а РР-клетките – панкреатичен полипептид.
Най-важните хормони, които се произвеждат от панкреаса са инсулин и глюкагон. Те са основни регулатори на обмяната на веществата. Не случайно задстомашната жлеза е разположена близо до храносмилателната система. Това дава възможност на панкреатичните хормони да се освобождават в тясна зависимост от постъпването на храна и от секрецията на стомашночревните хормони.
Хормони на задстомашната жлеза (панкреаса) и тяхната роля
Инсулин
Инсулинът е полипептиден хормон, който се секретира като препроинсулин, от който се образува проинсулин, а след отделяне на С-пептида се получава инсулин. Чрез екзоцитоза от бата-клетките в кръвта се освобождават еднакви количества инсулин и С-пептид. Концентрацията на С-пептид в кръвта е показател за ендогенната секреция на инсулин в организма.
Основният ефект на инсулина е понижаване на нивото на кръвната захар, като има и още много метаболитни ефекти. Най-важните прицелни тъкани за действието на инсулина са мускулите, мастната тъкан и черния дроб.
Инсулинът стимулира белтъчния синтез и синтеза на гликоген в мускулните клетки. В мастните клетки потиска липолизата. В черния дроб инсулинът потиска глюконеогенезата, стимулира белтъчния и липидния синтез.
Фактори, които стимулират секрецията на инсулин от панкреаса са: повишена концентрация на глюкоза в кръвта, някои аминокиселини (аргинин, левцин, лизин), стомашночревни хормони, глюкагон. Инсулиновата секреция се потиска от ниските нива на глюкоза в кръвта, от адреналина, соматостатина.
При захарен диабет тип 1 бета-клетките са увредени и секрецията на инсулин е намалена до липсваща. Провежда се заместително лечение с инсулин.
Повишени нива на инсулин в кръвта се установяват при инсулином – тумор на панкреаса, при който туморните клетки продуцират инсулин.
Глюкагон
Глюкагонът се произвежда от алфа-клетките на панкреаса под формата на препроглюкагон и проглюкагон, от който се получава активния хормон глюкагон. Най-общо ефектите на глюкагона са противоположни на тези на инсулина. Прицелните тъкани за действието на глюкагона са: черният дроб, мастната тъкан, бета-клетките на панкреаса, мозъка, миокарда, съдовата мускулатура.
Глюкагонът стимулира гликогенолизата (разграждането на гликогена) и глюконеогенезата (синтеза на глюкоза) в черния дроб. В мастните клетки стимулира липолизата (разграждането на липидите).
Секрецията на глюкагон се стимулира от следните фактори: ниска кръвна захар, прием на богата на белтъци храна, повишен симпатикусов тонус. Фактори, които потискат секрецията на глюкагон са: високата кръвна захар, богатата на въглехидрати диета, соматостатина.
Високи нива на глюкагон в кръвта може да има при глюкагоном – тумор на панкреаса, секретиращ глюкагон.
Соматостатин
Соматостатинът е полипептид, който се продуцира от различни тъкани на човешкото тяло, като делта-клетките на панкреаса, стомаха и хипоталамуса.
Секрецията на соматостатин от задстомашната жлеза се стимулира от високите нива на кръвната захар и повишените нива на аминокиселините (аргинин, левцин).
Основната функция на панкреатичния соматостатин е потскане на секрецията на инсулин, глюкагон и панкреатичния полипептид.
Панкреатичен полипептид
Панкреатичният полипептид се произвежда от РР-клетките на Лангерхансовите острови. Секрецията му се повишава при консумация на богата на белтъци храна, при физическо усилие и при понижена кръвна захар. Физиологичната роля на панкреатичния полипептид не е изяснена.
Прочетете за:
Панкреас – къде се намира?
Панкреас – къде боли?
Панкреас – структура, функции, проблеми
Заболявания на панкреаса