Чернодробната енцефалопатия представлява нарушаване на мозъчната функция в резултат на остра или хронична чернодробна недостатъчност. Характеризира се с нарушение в съзнанието и психиката, в поведението, говора, съня, с поява на тремор.
Най-често чернодробна енцефалопатия възниква при хора, страдащи от цироза, остър вирусен хепатит, токсични хепатити, портална хипертония, при портокавален шънт след анастомозиращи портокавални операции.
Фактори, които могат да провокират възникването на чернодробна енцефалопатия са: инфекции, дехидратация, стомашно-чревен кръвоизлив, медикаменти (сънотворни, антидепресанти), бъбречни заболявания, злоупотреба с алкохол, запек, повишена консумация на богата на белтъци храна и др.
При увреждане на черния дроб и отпадане на неговата функция редица токсични вещества не се метаболизират и обезвреждат. В резултат на това в кръвта се натрупват амоняк, меркаптан, феноли, мастни киселини, които оказват токсично действие върху централната нервна система.
Понякога симптомите на чернодробна енцефалопатия могат да бъдат слабо изразени и трудно доловими – латентна чернодробна енцефалопатия. В други случаи обаче са ясно изразени и изискват незабавно лечение.
Различават се четири стадия в протичането на чернодробна енцефалопатия:
I стадий (продромален)
В този стадий има незначителни нарушения в съзнанието, забавени реакции, сънливот, лека обърканост. Болните са потиснати или еуфорични, с понижена концентрация, отслабена памет, леко нарушен говор, променен почерк.
II стадий (на заплашваща кома)
Пациентите са неориентирани за време, място и самоличност. Стават апатични и унесени. Възможно е смяна на депресията и сънливостта с пристъп на възбуда. Не разпознават близките си, объркани са. В този стадий се появява flapping тремор – едри, бързи, некоординирани и хаотични движения на пръстите, китките, горните крайници.
III стадий (ступор)
Болният спи почти постоянно, но може да бъде разбуден. Наблюдават се агресивност, халюцинации, нистагъм, дъх от устата с мирис на суров черен дроб (foetor hepaticus), flapping тремор.
IV стадий (кома)
Състоянието на пациента наподобява дълбок сън, от който не може да бъде изваден. Липсва реакция към всякакви дразнители, включително и болка. Зениците са разширени, има патологични рефлекси, настъпва парализа на сфинктерите. При задълбочаване на състоянието дишането спира и настъпва летален изход.
Когато е известно основното заболяване (цироза, остър хепатит) диагнозата на чернодробната енцефалопатия не създава затруднения. Тя се поставя въз основа на промените в съзнанието, признаците на чернодробно заболяване (жълтеница, асцит, дъх на суров черен дроб), лабораторните изследвания, някои психомоторни тестове, компютърна томографиа (скенер), ЕЕГ.
По-трудно е поставянето на диагнозата, когато основното чернодробно заболяване не е предварително известно. Налага се диференциална диагноза с широк кръг заболявания: диабетна кетоацидоза, мозъчни тумори, енцефалит, менингит, хипотиреоидизъм, психични заболявания.
Лечението на чернодробната енцефалопатия се провежда в болнично заведение, като прогнозата при напреднал стадий не е добра.
