Кръвните чернодробни изследвания са едни от най-често използваните лабораторни изследвания. Те дават информация за функцията на черния дроб и жлъчната система.
Повишаването на чернодробните ензими в кръвта при увреждане на черния дроб спомага за диагностицирането и проследяването на редица заболявания на черния дроб.
Аминотранферазите (трансаминазите) са най-често изследваните ензими при съмнение за увреждане на черния дроб. Аспартат-аминотрансферазата (АСАТ) и аланин-аминотрансферазата (АЛАТ) се откриват в клетките на черния дроб (хепатоцитите), а също и в клетките на сърцето и скелетните мускули. При увреждане на тези органи концентрацията на АСАТ и АЛАТ в кръвта се повишава, например при хепатит, миокарден инфаркт, мускулни травми.
Алкалната фосфатаза е свързана с черния дроб и жлъчните пътища, но се открива и в други органи – кости, плацента, черва. Повишени нива на алкална фосфатаза в кръвния серум се установяват при: множество заболявания на черния дроб и жлъчните пътища – хепатит, цироза, абсцес, тумор на черния дроб или на жлъчните пътища, холелитиаза. Алкалната фосфатаза се повишава и при остеомиелит, костни фрактури, тумори на костите, рахит, при възпалителни заболявания на червата.
Билирубинът е основен пигмент в жлъчката. При разрушаване на еритроцитите се освобождава хемоглобин, от който се получава неконюгиран (индиректен) билирубин. Той се пренася до черния дроб, свързан чрез серумен албумин. В чернодробните клетки неконюгираният билирубин се свързва с глюкуронова киселина и се превръща в конюгиран (директен) билирубин, който чрез жлъчката попада в дуоденума. В червата билирубинът се превръща в уробилиноген, стеркобилиноген и като стеркобилин се отделя чрез фекалиите. При повишаване на билирубина в кръвта настъпва жълтеница. Хипербилирубинемия (повишен билирубин в кръвния серум) може да настъпи при редица кръвни заболявания, чернодробни и жлъчни заболявания, ензимни дефекти, прием на медикаменти.
Албуминът се продуцира от чернодробните клетки и представлява половината от белтъците в кръвния серум. Той спомага за задържането на течности в съдовете. При понижаване на албумина възникват отоци. Най-честите причини за понижен албумин (хипоалбуминемия) са: заболявания на черния дроб (намалена е продукцията), бъбречни заболявания (повишена е екскрецията) и много други причини (гладуване, изгаряне, тумори, възпалителни заболявания).
Общият белтък включва всички белтъци в кръвта – албумин и глобулини. При понижаване на общия белтък в кръвта настъпва състояние, наречено хипопротеинемия, а при повишаване на общия белтък – хиперпротеинемия.
В черният дроб се синтезират редица белтъци, които участват в съсирването на кръвта и фибринолизата – протромбин, фактори VII, IX, X, фибриноген и др. При увреждане на черния дроб се нарушава продукцията на тези фактори и се забавя съсирването на кръвта.
Гама-глутамилтрансферазата е ензим, който се открива в клетките на черния дроб, жлъчните капиляри, бъбречните каналчета. Повишаване на ГГТ в кръвния серум се наблюдава при алкохолизъм, при хепатит, цироза, тумори на черния дроб.
Лактатдехидрогеназата е ензим, чиято концентрация в кръвния серум може да бъде повишена при редица заболявания, включително и при увреждане на черния дроб.
Други по-специфични чернодробни изследвания, които са индикатор за чернодробно заболяване са:
- понижен церулоплазмин – установява се при пациенти, страдащи от болестта на Уилсън (натрупва се мед в черния дроб)
- дефицит на алфа-1-антитрипсин – показател за наличие на чернодробно и/или белодробно заболяване
- повишено серумно желязо и феритин – показатели за наличие на хемохроматоза
- автоантитела – установяват се при автоимунни заболявания на черния дроб, например при автоимунен хепатит, първична билиарна цироза
- специфични вирусологични и серологични изследвания.
