Язвата на роговицата представлява дефект (ерозия) в епитела на роговицата, който прониква в дълбочина и обхваща и стромата. В повечето случаи ерозията се инфектира от бактерии, вируси или гъби.
Роговицата (корнея) е куполообразна, прозрачна структура с диаметър около 12 мм, която покрива предната част на окото – ириса, зеницата и предната очна камера.
Състои се от 5 слоя: многослоен, плосък, невроговяващ епител с базална мембрана, мембрана на Бауман, строма (състои се главно от вода и колагенни влакна), Десцеметова мембрана и ендотел.
Роговицата няма кръвоносни съдове, изхранва се от лимбовата съдова мрежа, от течността в предната очна камера и от сълзите, които я обливат непрекъснато. Тя обаче е богато инервирана, поради което е и много чувствителна.
Освен, че има защитна функция, роговицата има свойството да пропуска, пречупва и отразява падащата върху нея светлина.
Какво представлява язвата на роговицата?
Язвите на роговицата най-често се дължат на бактериална инфекция, която прониква в роговицата след нейното нараняване. Могат да се причинят и от вирусни, гъбични, паразитни инфекции. Други по-редки причини са автоимунни заболявания, парализа на Бел, дефицит на витамин А и др.
Фактори, които повишават риска от развитие на язви на роговицата са: носене на контактни лещи, нараняване на роговицата, очни операции, сухота в окото, болести на клепачите или миглите.
Язвите на роговицата имат различна големина, форма и дълбочина. Могат да се разполагат централно или периферно, да засягат едното или и двете очи. Изглеждат като сивкаво, леко хлътнало петно с инфилтрирани ръбове и дъно.
Какви са симптомите при язва на роговицата?
Характерни симптоми при язва на роговицата са:
- силна болка и чувство за чуждо тяло
- фотофобия – повишена чувствителност към светлина
- блефароспазъм – спазъм на клепачите
- повишено сълзотечение
- замъглено зрение
- зачервена конюнктива
- подути клепачи.
В повечето случаи язвите имат благоприятно протичане. Размерите им постепенно намаляват, некротичните части от ръбовете отпадат, язвения дефект се запълва със съединителна тъкан, като добива кривината на роговицата. Възможно е да се формира голям цикатрикс, който да наруши зрението.
При неблагоприятно протичане язвата на роговицата се разпространява в дълбочина, като обхваща цялата строма и достига до Десцеметовата мембрана. Под действието на вътреочното налягане тя се издува като мехурче напред от дъното на язвата – десцеметоцеле. Ако Десцеметовата мембрана се спука, се получава отвор в роговицата, през който изтича преднокамерна течност, увличаща със себе си ирис. Когато отворът в роговицата е малък, ирисът го тампонира и възстановява целостта на предната очна камера.
Възможно е ирисът и роговицата да сраснат в мястото на контакта, при което се получава предна синехия. Когато отворът в роговицата е по-широк , ирисът излиза навън – получава се пролапс на ириса. Има риск от проникване на микроорганизми към вътрешността на окото и развитие на ирит, иридоциклит, увеит.
Как се диагностицира язва на роговицата?
За поставянето на диагнозата основно значение имат следните изследвания:
- багрилен тест – в окото се поставят капки, съдържащи флуоресцин – багрило, което оцветява язвата в зелено.
- биомикроскопия
- вземане на проба от язвата и провеждане на микробиологично изследване.
Какво е лечението при язва на роговицата?
Лечението на роговичната язва зависи от причината за възникването й. Прилагат се антибиотици, антивирусни, противогъбични средства, както и обезболяващи средства. Локалното приложение на кортикостероиди е противопоказано.
При неповлияване от медикаментозното лечение или ако след оздравяването на язвата остане голям цикатрикс може да се наложи хирургично лечение – кератопластика (трансплантация на роговица).
Прочетете за:
Анатомия на роговицата
Кератит
