Бяс (Rabies, Lyssa) е остра инфекция на централната нервна система у човека и топлокръвните животни. Причинява се от вируса на беса. Проявява се със силна психомоторна възбуда, спазми на дъвкателната и дихателната мускулатура и завършва винаги със смърт.
У нас бесът сред хората се счита за ликвидиран.
Какво представлява вирусът на беса (Rabies virus)?
За първи път вирусът на беса е изолиран от Луи Пастьор през 1882 г. от мозъка на болна крава. От него чрез многократни пасажи през мозъка на зайци получава ваксинален щам – Virus fixe. Този фиксиран вирус не е патогенен, не се отделя със слюнката и се използва като противобясна ваксина.
Вирусът на беса (Rabies virus) принадлежи към род Lyssavirus на семейство Rhabdoviridae. Има форма на пръчица или куршум с дължина 180 – 200 nm. Срещат се и нишковидни форми с дължина над 300 nm.
Вирусът на беса съдържа ендоверижна РНК. Има обвивка, съставена от белтъци, въглехидрати и липиди. В нервните клетки образува специфични цитоплазмени включвания, наречени телца на Бабеш-Негри.
Rabies virus е издръжлив във външната среда – при 25 ºС се запазва няколко седмици, а при 4 ºС няколко месеца. Високата температура и дезинфекционните средства бързо го инактивират.
Как става заразяването с вируса на беса?
Човек се заразява с вируса на беса главно при ухапване от инфектирано диво или домашно животно. От дивите животни водеща роля имат лисици, вълци, чакали, плъхове, мишки, прилепи. От домашните животни най-голямо е значението на кучета и котки, но едрия и дребен рогат добитък също боледува. Човек по изключение може да бъде източник на зараза.
Инфекцията се предава обикновено със слюнката чрез ухапване, одраскване. Описани са случаи на заразяване и при попадане на слюнка върху наранена кожа или по аерогенен път. Има случаи на заразяване чрез вдишване на аерозоли от изпражнения на болни прилепи.
Възприемчивостта е всеобща и всеки ухапан от бясно животно се счита за заразен.
Входна врата на инфекцията е кожата и лигавициге, където вирусът се съхранява до 14 – 18 дни. По хода на периферните нерви вирусът се придвижва до централната нервна система. Засяга най-силно хипокампа, хипоталамуса, мезенцефалона (средния мозък). Спазъмът на дихателната и гълтателната мускулатура се свързва с поражение на вагусовия нерв и глософарингеалния нерв. Обилното слюноотделяне и изпотяване се свързват със засягане на вегетативната нервна система.
Вирусът на беса се размножава в клетките на нервната система и по хода на лицевия нерв (n. facialis) достига до слюнчените жлези и се отделя навън със слюнката.
Бесът е типичен полиоенцефалит с локализация в мозъчния ствол. Хистологично се установява некроза на ганглийните клетки, микроглиална пролиферация с невронофагия – възли (нодули) на Babes, перивенозни инфилтрати от лимфоцити и мононуклеарни клетки. Типични са цитоплазмените включвания – телца на Бабеш-Негри.
Прочетете за:
Симптоми на бяс
Противобясна ваксина