Лангерхансови острови се наричат клъстери от ендокринни клетки, които са пръснати из цялата задстомашна жлеза (панкреас). Всеки остров съдържа до няколко хиляди ендокринни клетки, като те биват няколко типа – алфа, бета, делта, епсилон и РР клетки. Всеки тип клетки продуцира специфичен хормон.
Видове островни клетки (инсулоцити)
Алфа клетки
Алфа клетките съставляват до 30% от масата на островите. Те се разполагат предимно по тяхната периферия. Съдържат ацидофилни, неразтворими в алкохол гранули. Гранулите се отличават с плътно съдържимо и наличие на тесен ореол.
Алфа клетките произвеждат хормона глюкагон. Той е пептиден хормон, който повишава концентрацията на глюкоза и мастни киселини в кръвта и е основен катаболен хормон в тялото.
Бета клетки
Бета клетките съставляват до 60% от масата на островите. Те се разполагат предимно във вътрешността на островите. Съдържат базофилни, разтворими в алкохол гранули. Секреторните гранули се отличават с плътно съдържимо, отделено от мембраната чрез широк светъл просвет (ореол). В някои гранули има плътни кристали и цинк.
Бета клетките продуцират хормона инсулин. Той намалява концентрацията на глюкоза в кръвта чрез стимулиране на усвояването на глюкоза от черния дроб, скелетните мускули и мастната тъкан чрез специализирани рецептори.
Останалите около 10% се състоят от делта клетки, РР клетки и епсилон клетки, които се намират в периферията на островите.
Делта клетки
Делта клетките имат неправилна или звездовидна форма. Съдържат по-големи гранули от тези на алфа и бета клетките, но с по-малка плътност и без ореол.
Делта клетките продуцират хормона соматостатин, който инхибира секрецията на глюкагон, инсулин и на панкреатичен полипептид.
РР клетки
РР клетките имат полигонална форма. Съдържат малки гранули. Тези клетки произвеждат панкреатичен полипептид. Този хормон може да инхибира жлъчната секреция и екзокринната секреция на панкреаса, но ролята му в метаболизма на хранителните вещества е неясна.
Епсилон клетки
Епсилон клетките освобождават грелин, хормон, който повишава апетита и стимулира отделянето на растежен хормон от хипофизната жлеза.
Различните видове клетки в Лангерхансовите острови взаимодействат помежду си чрез междуклетъчните пространства и междинни връзки. Например освобождаването на инсулин от бета клетките потиска секрецията на глюкагон от алфа клетките. Глюкагонът стимулира секрецията на инсулин и соматостатин, а соматостатинът от делта клетките инхибира секрецията както на глюкагон, така и на инсулин.
Лангерхансови острови – структура и локализация
Общият брой острови на Лангерханс в задстомашната жлеза е между 200000 и 2 милиона. Те съставляват до 2% от общата маса на панкреаса и получават 10 – 15 % от неговия кръвен поток.
Разполагат се между ацините на външносекреторната част на панкреаса или в интерлобуларните съединителнотъканни прегради.
Лангерхансовите острови имат сферична форма. Най-често в центъра се намират бета клетките, а около тях се разполагат останалите видове клетки. Островните клетки се разполагат в редове, като между тях се образуват малки канали, изпълнени с междуклетъчна течност.
Островите на Лангерханс са много добре кръвоснабдени. Артериолите навлизат в централната част на островчето, където дават начало на фенестрирани капиляри, преминаващи във венули. Венулите отнасят богатата на инсулин кръв от центъра към периферията на острова.
Болести, засягащи Лангерхансовите острови
При увреждане на островните клетки могат да възникнат невроендокринни тумори на панкреаса. Това са редки тумори, които представляват около 7% от всички образувания на панкреаса. Те обикновено растат бавно и са добре диференцирани. Могат да бъдат функциониращи (продуцират хормони) и нефункциониращи. Примери за невроендокринни тумори на панкреаса са: инсулином, глюкагон, соматостатином.
Прочетете за:
Хормони на задстомашната жлеза
Анатомия на панкреаса
