Свръхактивният пикочен мехур е състояние, което се дължи на внезапна неволева контракция на мускулите на стената на пикочния мехур, което се съпровожда със силна нужда за уриниране. Внезапната нужда за уриниране не зависи от това доколко е изпълнен с урина пикочния мехур.
Хората, страдащи от това състояние често се срамуват, изолират се и избягват социалните контакти. Вече са налични различни видове лечебни методи за справяне с това състояние и симптомите на пациентите могат да се снижат до минимум.
Какви са причините за свръхактивен пикочен мехур?
Както се спомена по-горе свръхактивният пикочен мехур се дължи на неволеви контракции на мускулите, които изграждат стената на пикочния мехур. Тези мускулни съкращения причиняват и внезапната нужда от уриниране. Различни състояния могат да спомогнат за разстройването на нормалната функция на пикочния мехур. Към тях спадат:
- Неврологични разстройства, като болестта на Паркинсон, инсулт, мултиплена склероза
- Повишено образуване на урина, поради повишен прием на течности, влошена функция на пикочния мехур или диабет
- Прием на медикаменти, които увеличават отделянето на урина
- Остри инфекции на пикочния мехур
- Ексцесивна консумация на кофеин или алкохол.
Какви са симптомите при свръхактивен пикочен мехур?
По-често срещаните оплаквания на пациентите със свръхактивен пикочен мехур са:
- честа внезапна нужда за уриниране. Често пациентите не успяват да стигнат до тоалетната и се изпускат.
- уриниране по-често от 8 пъти дневно, като в повечето пъти при уриниране се отделят малки количества урина
- влошено качество на съня. Често пациентите със свръхактивен пикочен мехур се будят по няколко пъти през нощта, поради внезапна нужда да уринират.
- нарушаване на нормалния ритъм на живот.
Как се поставя диагнозата свърхактивен пикочен мехур?
Ако споделите с вашия лекуващ лекар, че уринирате по-често от обикновено и изпитвате внезапни позиви за уриниране той първо ще провери дали не страдате от пикочна инфекция, която да става причина за вашите оплаквания.
Има някои специални тестове с помощта на които може да се постави диагнозата свръхактивен пикочен мехур. Към тях спадат:
- измерване на остатъчното количество урина в пикочния мехур
- тестване на налягането в пикочния мехур – цистометрия.
Какво е лечението на свърхактивния пикочен мехур?
За справяне с това състояние вашият лекуващ лекар може да ви препоръча комбинация от лечебни стратегии за облекчаване на вашите симптоми. Първо се започва с обучение на пациентите как могат да намалят симптомите си. Към тези техники спадат:
- упражнения за укрепване на тазовата мускулатура
- поддържане на здравословно телесно тегло
- създаване на режим за уриниране
- носене на абсорбиращи превръзки, с които да се намали риска от подмокряне.
Ако тези техники не спомогнат достатъчно за облекчаване на симптомите на пациентите могат да бъдат приложени някои медикаменти по лекарско предписание: Оксибутинин, Солифенацин. Чести странични ефекти на тези медикаменти са сухота в устата и запек.
Прочетете за:
Анатомия на пикочния мехур
