Начало / Актуални теми / Туморен маркер СА 19-9 – референтни стойности      

Туморен маркер СА 19-9 – референтни стойности      

апр. 1, 2024

туморен маркер СА 19-9

CA19-9 (известен още като въглехидратен антиген 19-9, раков антиген 19-9) е туморен маркер, който се използва главно при пациенти с рак на панкреаса за наблюдение на прогресията на заболяването и отговора на лечението.

Какво представлява СА19-9?

СА 19-9 представлява гликопротеин, който се произвежда от нормалните клетки на панкреаса и жлъчните пътища, от епителните клетки на стомаха, дебелото черво, ендометриума, слюнчените жлези и простатата. CA 19-9 се съдържа в нормалния панкреатичен сок, жлъчката и дори семенната течност. Присъства в малки количества в серума и може да бъде свръхекспресиран при някои доброкачествени и злокачествени заболявания.

Доброкачествените състояния включват панкреатит, кисти на панкреаса, чернодробна цироза, камъни в жлъчните пътища, възпаление на жлъчните пътища. Също така някои урологични (напр. хидронефроза), белодробни и гинекологични заболявания.

Злокачествените заболявания включват рак на панкреаса, жлъчния мехур, черния дроб, стомашен карцином, рак на дебелото черво, яйчниците, пикочния мехур, белия дроб, щитовидната жлеза и др.

Около 5 % от хората не произвеждат CA 19-9 дори когато имат рак, който обикновено продуцира високи нива на CA 19-9. За тези хора изследването за туморен маркер CA 19-9 не е полезно.

Референтни стойности на СА 19-9

Референтните стойности на CA 19-9 в кръвта са в диапазона от 0 до 37 U/mL.

За какво се използва изследването на туморен маркер СА 19-9?

Изследването на туморен маркер CA 19-9 се използва при пациенти, вече диагностицирани с рак на панкреаса за:

  • наблюдение на прогресията на заболяването

Нивата на CA 19-9 често се покачват с растежа на тумора и намаляват с намаляването на тумора. Ако туморният маркер се повиши по време на наблюдението, прогресията на заболяването трябва да бъде потвърдена с клиничен преглед, образна диагностика и/или биопсия.

  • проследяване на отговора на лечението

CA 19-9 може да се измерва в началото на лечението и на всеки 1-3 месеца по време на активно лечение с химиотерапия и/или други терапии. Спадът в нивата на CA 19-9 може да помогне за потвърждаване на ефективността на лечението. Обратно, повишаването на нивата на CA 19-9 може да означава необходимост от промяна на терапията.

По време на лъчева терапия нивата на CA 19-9 може да се повишат, тъй като умиращите ракови клетки освобождават CA 19-9. Поради тази причина тестът обикновено не се прави, докато пациентът получава лъчева терапия.

  • откриване на рецидив

След приключване на лечението може да се направят тестове CA 19-9, за да се провери дали ракът се е появил отново. Високите нива на CA 19-9 може да са един от първите признаци, че раковите клетки растат отново. Въпреки това, определянето на CA 19-9 само по себе си не може да предостави окончателни доказателства за рецидив на заболяването. Необходимо е потвърждение от образни изследвания или биопсия.

Туморен маркер СА 19-9 не се използва за:

  • скринингов тест за рак на панкреаса

СА 19-9 не се препоръчва като скринингов тест за рак на панкреаса, тъй като неговата чувствителност (68-93%) и специфичност (76-100%) са недостатъчни за точна диагноза. Тестът може да бъде фалшиво нормален или фалшиво повишен при хора, които нямат рак, тъй като повишени нива могат да се наблюдават при здрави индивиди, при доброкачествени и злокачествени състояния. Обратно, нивата на CA 19-9 може да не са повишени при пациенти с малки тумори на панкреаса или с тумори в ранен стадий.  

  • за определяне на хирургическата резектабилност или резултатите след хирургична резекция

Изследването на CA 19-9 не се използва самостоятелно за определяне на хирургическата резектабилност или резултатите след хирургична резекция. При оценката на пациентите за хирургична интервенция, предоперативните нива на CA 19-9 са използвани за прогнозиране на резултатите. Когато кръвните нива на СА 19-9 са по-високи от 100 U/mL, 96% от туморите са нерезектируеми.

Установена е връзка между следоперативния спад в нивата на CA 19-9 и увеличената продължителност на преживяемостта на пациентите. Пациентите, чийто CA 19-9 се нормализира след операцията, могат да живеят по-дълго, докато повишаващите се нива на CA 19-9 могат да корелират с по-кратка преживяемост.

  • CA 19-9 не се препоръчва за скрининг, диагностика, стадиране, наблюдение или мониторинг на лечението на пациенти с колоректален рак.

Какво означават резултатите от теста?

Резултатите от изследването на СА 19-9 по време на лечението на рак на панкреаса може да показват:

  • повишени стойности на СА 19-9 – това може да означава, че туморът расте и/или лечението е неефективно. Обикновено са необходими повече тестове, за да се установи със сигурност.
  • понижени стойности на CA 19-9 – това може да означава, че туморът намалява и лечението работи.
  • стойностите на CA 19-9 са останали същите – това може да означава, че заболяването е стабилно и не се е подобрило или влошило.

Ако стойностите на CA 19-9 са намалели след лечението, но са се увеличили по-късно, това може да означава, че тумора се е върнал или е нараснал. Нужни са повече тестове, за да се провери дали ракът наистина причинява по-високото ниво на CA 19-9.

Какви други състояния могат да причинят повишени нива на туморен маркер CA 19-9?

Високият CA 19-9 обикновено е свързан с рак на панкреаса. Но други видове рак, като рак на дебелото черво, стомаха, белия дроб и жлъчния мехур, също могат да причинят повишени нива.

Високи стойности на CA 19-9 може да има и при хора, които нямат здравословен проблем. Но високите нива може да са признак и на редица доброкачествени състояния, като:

  • възпаление на панкреаса (панкреатит)
  • камъни в жлъчния мехур
  • възпаление на жлъчните пътища (холангит)
  • заболяване на черния дроб – чернодробна цироза
  • кистозна фиброза
  • заболявания на щитовидната жлеза – тиреоидит на Хашимото
  • възпалителни заболявания на червата.


Прочетете за:
Туморни маркери
СА 125