Ухото се състои от три структури – външно ухо (включва ушна мида и външен слухов канал), средно ухо (включва тъпанчевата мембрана и три малки костици) и вътрешно ухо.
Вътрешното ухо (auris interna) се разполага във вътрешността на скалистата част на слепоочната кост на черепа. Състои се от костен лабиринт и вложен в него ципест лабиринт. Представлява малък, но изключително сложен орган, който отговаря за две ключови функции – да ви помогне да чувате света около вас и да поддържате равновесие, докато се движите.
Анатомия на вътрешното ухо
Двете основни структури на вътрешното ухо (костния и ципест лабиринт) представляват изключително сложна и прецизно настроена система за слух и равновесие.
Костен лабиринт
Костният лабиринт представлява поредица от взаимосвързани костни кухини в слепоочната кост. Той е изпълнен с течност, наречена перилимфа, която е подобна по състав на гръбначно-мозъчната течност. Тази течност действа като възглавница за разположените вътре деликатни структури на ципестия лабиринт. Костният лабиринт се състои от три основни отдела:
Преддверие (vestibulum)
Това е централната кухина на костния лабиринт, която свързва кохлеята и полуокръжните канали. Тя съдържа две торбички, утрикулус и сакулус, които имат ключова роля в усещането на гравитацията и линейното ускорение.
Полуокръжни канали (canales semicirculares)
Полуокръжните канали са три – латерален, преден и заден. Те се разполагат в три взаимно перпендикулярни равнини. В тях са вложени три ципести полуокръжни канала. Отговарят за улавянето на въртеливи движения, като например когато завъртите главата си или се въртите в кръг.
Охлюв (сochlea)
Кохлеята представлява спираловиден канал, който прилича на черупка на охлюв. Дължината му е около 3 см, а диаметърът на неговия просвет от 6 мм в началото до 2 мм в края. Осевата част на охлюва се нарича вретено (modiolus). Неговата основа представлява надупчено поле на дъното на вътрешния слухов канал – tractus spiralis foraminosus. От отворчетата на това поле започват надлъжните канали на вретеното, които завършват в едно спирално каналче (canalis spiralis modioli). През надлъжните канали преминават снопчета на слуховия нерв, а спиралният канал е изпълнен с клетки на спиралния ганглий (ganglion spirale cochleae). Излизащите от него периферни сетивни влакна се насочват към Кортиевия орган, където звуковите вълни се превръщат в нервни сигнали.
Ципест лабиринт
Ципестият лабиринт се състои от структури, разполагащи се в предверието, костните полуокръжни канали и охлюва на костния лабиринт. Представлява поредица от изпълнени с течност (ендолимфа) торбички и канали. Основните структури на ципестия лабиринт са:
Утрикулус и сакулус (utriculus et sacculus)
Това са две малки торбички, намиращи се в преддверието. Те съдържат специализирани участъци от влакнести сетивни клетки, наречени макули. Сетивните клетки са покрити с пихтиеста мембрана, съдържаща малки кристали от калциев карбонат, наречени отолити. Когато наклоните главата си или се движите напред/назад, гравитацията премества отолитите, огъвайки косъмчетата на сетивните клетки и изпращайки информация към мозъка за положението ви.
Ендолимфен проток (ductus endolymphaticus)
Ендолимфният проток изхожда от сакулуса, преминава през вестибуларния акведукт и достига задната част на скалистатат част (пирамидата) на слепоочната кост. Тук протокът се разширява и образува торбичка. Тя е заобиколена от мрежа от кръвоносни съдове и през нейната стена се осъществява секреция и абсорбция на ендолимфа.
Ципести полуокръжни канали (ductus semicirculares)
Те са разположени в полуокръжните костни канали и подобно на тях биват латерален, преден и заден. В основата им се намират разширения, наречени ампули, съдържащи ампуларни гребенчета (cristae ampullares). Изградени са от сетивни клетки, покрити от пихтиеста мембрана. Всеки канал е изпълнен с ендолимфа. При завъртане на главата се създава течение на ендолимфата, което се улавя от сетивните клетки и те изпращат сигнали до мозъка. Това помага на мозъка да разбере дали кимате, въртите глава или се въртите в кръг.
Охлювен проток (ductus cochlearis)
Представлява спираловидно извита тръба, разположена в костния охлюв. Съдържа Кортиевия орган и е истинският слухов орган. Кортиевият орган съдържа специализирани сетивни клетки, наречени косъмчеви. Те улавят вибрациите в ендолимфата, причинени от звуковите вълни и ги превръщат в електрически сигнали, които се изпращат до мозъка чрез слуховия нерв.
Кръвоснабдяване на вътрешното ухо
Кръвоснабдяването на вътрешното ухи се осъществява от клонове на лабиринтната артерия, която се отделя от базиларната артерия и навлиза във вътрешния слухов проход. Тук тя се дели на:
- кохлеарен клон (ramus cochlearis) – кръвоснабдява охлювния канал
- вестибуларни клонове (rami vestibulares) – кръвоснабдява вестибуларния апарат – утрикулус, сакулус и полуокръжните канали.
Венозният дренаж от областта на предверието и полуокръжните канали се осъществява чрез вестибуларните вени, които се вливат в горния петрозен синус. Венозната кръв от охлюва се оттича по v. spiralis modioli, която се оттича главно по v. canaliculi cochleae, а тя се влива в югуларната вена.
Инервация на вътрешното ухо
Вътрешното ухо се инервира от слухово-равновесния нерв (n. vestibulocochlearis – VIII черепно-мозъчен нерв). Той навлиза във вътрешното ухо през вътрешния слухов проход, където се разделя на вестибуларен нерв (отговорен за равновесието) и кохлеарен нерв (отговорен за слуха).
Прочетете за:
Анатомия на средното ухо – тъпанчева мембрана
Лабиринтит
Неврит на слуховия нерв
Слухово-равновесен нерв (n. vestibulocochlearis) – VIII чмн
