Начало Анатомия Орган на слуха и равновесието – ухо (auris) Средно ухо – тъпанчева кухина (cavum tympani)

Средно ухо – тъпанчева кухина (cavum tympani)

Тъпанчевата кухина (cavum tympani) се разполага между външното и вътрешното ухо. Загражда се от шест стени.

1. Външна (латерална) стена – paries membranaceus. Образува се от тъпанчевата мембрана и намиращия се над нея улей – recessus epitympanicus, в който се разполагат главичката на чукчето и тялото на наковалнята.

2. Вътрешна (медиална) стена – paries labyrinthicus. Тя е сложно устроена и е част от латералната стена на костната лабиринтна капсула. На нея се намира едно възвишение (promontorium), причинено от основната намотка на охлюва на вътрешното ухо.

Над промонториума се разполага овален отвор – преддверно прозорче (fenestra vestibuli) с размери 3,5 на 1,5 mm, което води към преддверието на вътрешното ухо. В това прозорче лежи плочката на стремето, заловена за ръба му чрез съединителнотъканни влакна – ligamentum anulare stapedis.

Над предверното прозорче има възвишение, предизвикано от костния канал на лицевия нерв – prominentia canalis facialis, а над него има възвишение, предизвикано от латералния полуокръжен канал – prominentia canalis semicircularis lateralis.

Под промонториума се намира друга вдлъбнатина – охлювно прозорче (fenestra cochleae), което е с диаметър 1,2-1,5 mm. То води към основната намотка на охлюва. Затворено е от мембрана – membrane tympani secundaria.

3. Горна стена (покрив на тъпанчевата кухина) – paries tegmentalis. Служи и за под на средната черепна ямка. Изгражда се от тънка костна пластинка (tegmen tympani), която е образувана от скалистата и люспестата част на слепоочната кост. Двете части се сливат в шев – sutura petrosquamosa. При малки деца по линията на прехода има цепнатина – fissure petrosquamosa. Поради това възпалителният процес в средното ухо може да обхване и твърдата мозъчна обвивка.

4. Долна стена – paries jugularis. Представлява тънка костна пластинка, под която се разполага bulbus venae jugularis. На тази стена се намира отвора на canaliculus tympanicus, през който nervus tympanicus навлиза в тъпанчевата кухина.

5. Предна стена – paries caroticus. Представена е от костна пластинка, която отделя тъпанчевата кухина от канала на вътрешната сънна артерия. На тази стена се намират 1-6 малки каналчета – canaliculi caroticotympanici, през които преминават симпатикови нерви от plexus caroticus internus към средното ухо.

В горната част на предната стена се намира и отвора на canalis musculotubarius. Чрез костна преграда този канал се разделя на два полуканала:
– semicanalis musculi tensoris tympani – в него се разполага musculus tensor tympani;
– semicanalis tubae auditivae – изгражда костната част на слуховата тръба.
На предната стена се намира и отвора на канала на Huguier, непосредствено до вътрешния край на fissure petrotympanica. През този отвор chorda tympani напуска средното ухо.

6. Задна стена – paries mastoideus. Отваря се назад към кухините на мастоидния израстък и антрума.
В горната част на задната стена се намира триъгълен отвор – aditus ad antrum, който води към антрума.
В долната част на задната стена се намира пирамидно възвишение – eminentia pyramidalis. В неговата кухина се разполага musculus stapedius. До пирамидното възвишение се намира плитка ямка – fossa incudis, в която се разполага късият израстък на наковалнята.
Латерално от fossa incudis се намира малък отвор aperture tympanica canaliculi chordae tympani, през който излиза chorda tympani.

Съдържание на тъпанчевата кухина:
1. Слухови костици.
2. Мускули на средното ухо

  • m. tensor tympani – разполага се в полуканал на скалистата част на слепоочната кост – semicanalis musculi tensoris tympani. Сухожилието му се залавя за чукчето. При съкращението на този мускул чукчето се притегля навътре, тъпанчевата мембана се опъва, останалите слухови костици също се притеглят навътре, а основата на стремето се притиска към преддверното прозорче. Мускулът се инервира от клончета на n. mandibularis от n. trigeminus.
  • m. stapedius – разполага се във вътрешната куха част на пирамидното възвишение (eminentia pyramidalis). През малък отвор на върха на възвишението излиза сухожилието на мускула и се залавя за главата на стремето и отчасти за задното краче. При съкращаването на този мускул се размества плочката на стремето в преддверното прозорче така, че задната й част хлътва към вътрешното ухо, а предната й част се отмества към тъпанчевата кухина. Мускулът се инервира от n. facialis.

3. Chorda tympani – съдържа сетивни и вкусови влакна. Отделя се от ganglion geniculi, разположен в canalis facialis на слепоочната кост. Chorda tympani минава през специално каналче canaliculus chordae tympani по долната задна стена на тъпанчевата кухина. Преминава между дръжката на чукчето и тялото на наковалнята, след което напуска тъпанчевата кухина през fissure petrotympanica, за да се присъедини към n. lingualis.

Етажи на тъпанчевата кухина. Тъпанчевата кухина се разделя на три етажа:

  • Epitympanum (recessus epitympanicus, atticus) – това е най-горната част. Тук се разполагат главичката на чукчето и тялото на наковалнята.
  • Mesotympanum – средната част на тъпанчевата кухина. Намира се зад тъпанчевата мембрана.
  • Hypotympanum – това е пространството, което се намира под нивото на долния ръб на тъпанчевата мембрана.

Тъпанчевата кухина е постлана с лигавица (мукоза), която около отвърстието на Евстахиевата тръба е съставена от еднослоен цилиндричен епител, който към периферията изтънява и се превръща в многослоен кубичен. Субмукозата е много тънка и мукозата директно сраства с периоста, поради което се нарича мукопериост.
Лигавицата образува множество гънки в тъпанчевата кухина, които имат значение при възпалителни процеси в средното ухо.

Кръвоснабдяването на тъпанчевата кухина се извършва от: a. tympanica anterior  (клон на a. maxillaris), a. tympanica superior (клон на a. meningea media), a. tympanica inferior, aa. caroticotympanici.
Венозният отток се извършва чрез vv. meningae media.
Инервацията на тъпанчевата кухина се осъществява от клончета на n. glossopharyngeus и клончета на n. trigeminus.