Начало Анатомия Орган на слуха и равновесието – ухо (auris) Външно ухо – ушна мида (auricula)

Външно ухо – ушна мида (auricula)

Ушната мида (auricula) заедно с външния слухов проход (ушния канал) са част от външното ухо (auris externa).

Ролята на ушната мида е да насочва звуковите вълни към ушния канал. Тя има значение и за възприемане на посоката, от която идва звукът.

Ушната мида се разполага по страничната повърхност на главата между мандибуларната става и брадавицовидния израстък ( processus mastoideus) на слепоочната кост. Обърната е напред и латерално.

Представлява еластичен хрущял, покрит с кожа, която е здраво сраснала с перихондриума по външната страна, докато по задната страна е рехаво прикрепена, което позволява механичното й отлепване.

Долната част на ушната мида, която виси свободно (lobulus auriculae), не съдържа хрущял и представлява кожна гънка.

По повърхността на ушната мида има различни изпъквания и вдлъбвания.

  • Helix – извивка, която се образува от силно извития навън ръб на ушната мида. Предната му част се нарича краче (crus helicis), а долната – опашка (cauda helicis). Между горната и средната му част често се установява задебеляване tuberculum auriculae – възвишение на Дарвин. Представлява остатък от заострения връх на ушните миди при бозайниците.
  • Anthelix – извивка, успоредна на helix, която нагоре се раздвоява в две крачета (crura anthelicis). Между двете крачета се загражда малка ямка – fossa triangularis.
  • Scapha – дълбок, извит улей, който се формира между helix и anthelix.
  • Concha auriculae – вдлъбнатина в средата на ушната мида, която се разделя от крачето на helix на две части:

Cymba conchae – дълбоко хлътване, разположено пред anthelix, което напред преминава в друго още по-дълбоко хлътване – cavum conchae.
Cavum conchae – дълбоко хлътване, което води към ушния канал. Загражда се отгоре от крачето на helix, отпред от малка издатина – tragus, а отзад от друга издатина, наречена antitragus.

  • Incisura intertragica – дълбока изрезка, която се намира между двете издатини – tragus и antitragus.

Ушната мида на човека има остатъци от мускули, които нямат никаква функция. Само някои хора могат да движат ушите си.

Кръвоснабдяването на ушната мида се осъществява от a. temporalis superficialis и a. auricularis posterior, които са клонове на a. carotis externa.

Венозната кръв от ушната мида се оттича по v. temporalis superficialis и v. auricularis posterior към v. jugularis externa.

Лимфата се събира в предушните, задушните, подушните и горните дълбоки шийни лимфни възли.

Сетивната инервация се осигурява от n. auricularis magnus, n. occipitalis minor, ramus auricularis n. vagi, r. auriculotemporalis n. trigemini.