Начало Анатомия Орган на зрението – око (oculus) Зрителен път

Зрителен път

Зрителният път представлява невронна верига, която превръща светлинното дразнене върху ретината в нервен импулс и го провежда до зрителния център в мозъчната кора. Морфологичен субстрат на зрителните възприятия  представляват клетките на четири неврона:

  • Фоторецепторни клетки (пръчици и конусчета)
  • Биполярни клетки
  • Ганглийни клетки
  • Клетки на corpus geniculatum laterale.

Зрителният път включва пет последователни елемента:
1. N.opticus (зрителен нерв) II-ри черепномозъчен нерв

  • образува се от влакната на ретината, които се разделят на две половини – назална и темпорална
  • съставен е от бяло мозъчно вещество – аксоните на ретинните ганглийни клетки и глия. Оптичният нерв включва между 770 000 и 1,7 млн нервни фибри
  • нервните влакна, образуващи диска (папилата) на зрителния нерв, напускат очната ябълка през решетъчната пластинка на склерата (lamina cribrosa sclerae).

Зрителният нерв има няколко части:
Вътреочна част – от папилата (диска) на нерва до напускането на очната ябълка през lamina cribrosa sclerae.

Вътреорбитна част – зад очната ябълка до напускането на орбитата и навлизането в canalis nervi opici. В тази част зрителният нерв е обвит от трите мозъчни обвивки за разлика от периферните нерви, които са обвити от ендо – , пери – и епиневриум. Има дебелина 1,5 – 3 мм, дължина около 2 – 3 см и наподобява кръгла връв. Насочва се към върха на орбитата с характерен S – образен ход.

Интраканаликуларна част – в canalis nervi optici, с дължина около 8 мм. Тук нервът прилепва плътно към костта, неговата най-външна обвивка сраства с периоста на костите.

Вътречерепна част – в средната черепна ямка, като тук нервът е обвит само от меката мозъчна обвивка и арахноидеята.

2. Chiasma opticum (зрително кръстовище)

  • разполага се над и пред хипофизата, която лежи в sella turcica (турското седло) на сфеноидната кост.
  • намира се в непосредствена близост с двете вътрешни сънни артерии и III – тото мозъчно стомахче.
  • в хиазмата става кръстосване само на влакната от назалната половина на ретините на двете очи. Влакната от темпоралните половини не се кръстосват, а минават през външната област на хиазмата.

3. Tractus opticus (зрителен тракт) – те са два, съответно:
Ляв зрителен трактус (tractus opticus sinistra) – включва нервни влакна от темпоралната половина на ретината на лявото око и назалната половина на ретината на дясното око.
Десен зрителен трактус (tractus opticus dextra) – включва нервни влакна от темпоралната половина на ретината на дясното око и назалната половина на ретината на лявото око.

Левият и десният зрителен тракт следователно съдържат нервни влакна от ипсилатералната темпорална половина на ретината и контралатералната назална половина на ретината.

4. Corpus geniculatum laterale (странично коленчато тяло)

  • в него завършват аксоните на ганглийните клетки на третия неврон и започва четвъртият централен неврон на зрителния път
  • страничното коленчато тяло е част от таламуса на главния мозък. То осъществява външната връзка между зрителния нерв и централната част на зрителната система в окципиталната мозъчна кора
  • от corpus geniculatum laterale тръгва зрителен сноп (radiatio optica). Левият и десният зрителен сноп се разделят на горен и долен дял, като завършват в горната и долната част на sulcus calcarinus.

5. Централна част на зрителната система – намира се в sulcus calcarinus в тилния мозъчен дял, като обхваща 17, 18 и 19 полета на Бродман. Към нея принадлежат следните структури: Cuneus (клин) и Gyrus occipitotemporalis madialis (тилно слепоочна медиална гънка).

В зрителния център на мозъчната кора се извършва анализ и окончателно формиране на зрителния образ.

При увреждане на централните компоненти на зрителния път настъпва слепота:

  • Засягането на 17 поле – води до физиологична слепота
  • Засягането на 18 и 19 поле води до психична слепота.

Функции на зрителните пътища и зрителната система:

  • Перцепция на светлинни дразнения, техният анализ и преобразуване, чрез което се реализира бинокулярното зрение
  • Идентификация на зрителните образи – форма, цвят, размери, разстояние между наблюдаваните обекти.