Очната ябълка има кълбовидна форма с предно–заден диаметър около 22 – 24мм. Състои се от три обвивки:
- Tunica externa (fibrosa) – склера, роговица
- Tunica media (vasculosa) – увея
- Tunica interna (nervea) – ретина (мрежовица).
Ретината е светлочувствителна тъкан, която постила задните 2/3 до 3/4 от вътрешната повърхност на очната ябълка. Свързва се заедно с останалите очни обвивки в областта на зъбчатата линия и зрителния нерв. Общата повърхност на ретината е около 1100 мм2. Тя е напълно прозрачна със средна дебелина 0,05 до 0,4 мм.
В областта, постлана от светлочувствителната мембрана на ретината, различаваме следните елементи:
Macula (макула, жълто петно) – намира се на 4 мм темпорално от папилата на зрителния нерв, почти в задния полюс на очната ябълка.
- в центъра на макулата има хлътване, наречено fovea centralis
- в областта на макулата ретината е дебела 400 μm, като постепенно с приближаване към фовеята, изтънява до 150 μm. Това е така, защото в периферната част на макулата ганглийните клетки са 5 – 6 слоя, към центъра намаляват, а в централната част напълно изчезват биполярните и ганглийните клетки и остава само слоят на пигментните клетки и конусчета.
Диск (папила) на зрителния нерв – намира се медиално от задния полюс на очната ябълка. Има диаметър 1,5 мм. През папилата на зрителния нерв преминават:
- аксоните на ганглийните клетки на оптичния нерв
- централната ретинна артерия
- централната ретинна вена.
Морфологично се различават следните части на ретината:
1. Pars optica retinae (оптична част) – разположена зад зъбчатата линия. Съставена е от специфично подредени 10 слоя специализирани клетки.
2. Pars coeca retinae (сляпа част) – разположена пред зъбчатата линия, като тапицира отвътре цилиарното тяло и ириса. Съставена е от двуслоен епител.
Електронно – микроскопско устройство на ретината:
Оптичната част на ретината се състои от 10 слоя специфично подредени клетки:
– Пигментен слой (stratum pigmentosum)
– Слой на пръчици и колбички (stratum bacillorum et conorum)
– Външна гранична мембрана (membrane limitans externa)
– Външен ядрен слой (stratum granulosum externa)
– Външен плексиформен слой (stratum plexiforme externa)
– Слой на биполярните клетки, вътрешен ядрен слой (stratum granulosum interna)
– Вътрешен плексиформен слой (stratum plexiforme interna)
– Слой на ганглийните клетки (stratum ganglionare)
– Слой на нервните влакна (stratum fibrarum nervosarum)
– Вътрешна гранична мембрана (membrane limitans interna).
Сляпата част е изградена от два епителни слоя:
– външен епител – представлява продължение на пигментния слой на ретината
– вътрешен епител – образуван при редукция на останалите 9 слоя на ретината.
Ретината се формира благодарение свързването на три вида клетки, които изграждат триневронна верига:
- невроепителни клетки – пръчици и конусчета
– конусчетата са около 7 млн., разположени в най–голямо количество в зоната на макулата. Те са изключително чувствителни към ярка дневна светлина, представляват материален субстрат на форменото зрение и цветоусещането.
– пръчиците са около 130 млн. и заемат периферията на ретината. Те са по–чувствителни на слаба светлина и благодарение на тях се реализира периферното и вечерното зрение.
- биполярни клетки – всяка биполярна клетка се свързва с няколко пръчици или с едно конусче.
- ганглийни клетки – всяка ганглийна клетка се свързва с 3 – 4 биполярни клетки. Аксоните на ганглийните клетки се насочват към диска (папилата) на зрителния нерв.
Функции на ретината:
Реализиране на зрението – в ретината става трансформиране на светлинното дразнене в нервен импулс, който в мозъчната кора се възприема като зрителен образ. Под въздействие на светлинни дразнители протичат фотохимични и фотомоторни реакции, водещи до промяна в биоелектричната активност и възникване на биопотенциали. Конусчетата и пръчиците съдържат светлочувствителни пигменти, които са субстрат на фотохимичните процеси:
- пръчиците съдържат родопсин, който се синтезира от витамин А. Те функционират при по–слаба светлина и реализират вечерното зрение
- конусчетата съдържат йодопсин и реагират на ярка светлина, като реализират дневното и цветното зрение.
Посредством светлочувствителността си ретината повлиява редица ендокринни функции и вегетативни реакции в организма.
Автор: д-р Д. Илев
