Слъзната жлеза (glandula lacrimalis) е разположена в горно-външния ъгъл на орбитата, непосредствено под орбитния ръб, като лежи в дубликатура на периоста (fossa lacrimalis) на фронталната кост. Слъзният апарат (apparatus lacrimalis) включва слъзната жлеза, добавъчните жлези и сълзоотводните пътища.
Слъзните жлези са чифтни органи, имат продълговата бадемовидна форма, цветът им е сивкаво-розов. Сухожилието на m. levator palpebrae superior разделя слъзната жлеза на две части:
- горна (орбитна) част – лежи в слъзната ямка
- долна (клепачна) част – разполага се над горния ръб на тарза на горния клепач, става видима при обръщане на клепачите и поглед надолу и назално.
Към слъзния апарат принадлежат и допълнителни слъзни жлези – на Krause и на Wolfring. Структурно те са сходни с основната слъзна жлеза, но са със значително по-малки размери.
- Жлезите на Krause се намират в областта на горния форникс
- Жлезите на Wolfring са локализирани по-надолу в зоната на клепача над тарза.
Слъзната жлеза се кръвоснабдява от a. lacrimalis (клон на a. ophthalmica). Секреторната инервация се осъществява от парасимпатикови влакна, които се включват в състава на n. facialis. Приема се, че основната слъзна жлеза има еферентна парасимпатикова инервация и осъществява рефлекторната слъзна секреция. Допълнителните слъзни жлезички реализират нерефлекторната, основна секреция на сълзи.
Микроскопска анатомия:
Слъзната жлеза е типична тубуло-ацинозна екзокринна жлеза. Паренхимът ѝ е изграден от лобули и делчета, които от своя страна са съставени от множество тубули. Стените на тубулите са тънки, изградени от един слой цилиндрични клетки и един слой плоски базални клетки. Цилиндричните клетки съдържат гранулирани цитоплазматични включвания, които обуславят тяхната хистохимична роля в слъзната секреция. Секретираната водниста слъзна течност се излива последователно в интра- и екстралобуларни слъзни каналчета. Слъзната жлеза притежава 6 до 12 екскреторни каналчета, които се отварят във външната половина на горния форникс на конюнктивата.
Функция на слъзните жлези:
В зависимост от своя произход и функция слъзната секреция бива два вида:
1. Основна слъзна секреция:
- реализира се от жлезите на Krause и на Wolfring
- представлява нормално съществуващия върху роговицата и конюнктивата слъзен филм, чиято дебелина е около 6 микрона
Слъзният филм има три слоя:
- Дълбок ( хидрофилен, муцинозен) слой – образуван е от муцин и съдържа гликопротеини
- Среден (воднист) пласт – този слой е най-дебел, богат е на неорганичне соли, лизоцим, имуноглобулин А, лактоферин, преалбумини
- Най-повърхностен (липиден) пласт – богат на липиди, омазнява мигления ръб и пречи на преминаването на сълзите през него.
2. Рефлекторна секреция:
- осъществява се от основната слъзна жлеза
- секретира се при локално дразнене на роговицата и конюнктивата и при емоционална възбуда
- съдържа основно вода.
Физиология на слъзната течност:
Сълзите изпълняват важна биологични роля:
- Овлажняват роговицата и улесняват отбъбването ѝ. За едно денонощие се секретират около 1-2 см3 слъзна течност.
- Поддържат оптичните свойства на окото – сълзите имат индекс на пречупване средно 1,33.
- Участват в изхранването на роговицата чрез дифузия.
- Защитна функция:
– мигателните движения разпределят равномерно сълзата и възстановяват периодично разкъсващия се (средо на всеки 20 секунди) слъзен филм
– съставът на сълзите има бактериостатично и бактерицидно действие – съдържат 98% вода, соли, белтъци, липиди, глюкоза, урея,аминокиселини, Ig A и IgG, лизоцим, лактотрансферин, бета-лизин.
Автор: д-р Д. Илев
